Жангада (800 левги по Амазонка)

А сега, господин Маноел, като заместя всяка буква с буквата, която стои след нея по азбучен ред на мястото, обозначено с цифрата, получаваме следното:

1 минус 4 = р

е — 2 = g

j — 3 = m

u — 4 = z

g — 2 = i

е — 3 = h

и тъй нататък.

Ако с помощта на цифрите, съставляващи въпросното число, стигна до края на азбуката и нямам достатъчно допълнителни букви за изваждане, почвам пак отначало. Така става с последната буква от името ми — z, под което е поставена цифрата 3. И тъй като след z в азбуката няма повече букви, започвам да броя от a, и в такъв случай:

z минус 3 е равно на c

И като довърша криптограмата, основаваща се на числото 423 — взето произволно, не забравяйте! — познатата ви фраза се заменя със следното:

Pg mzih ncuvktzgc iux hqyi fyr gvttly vuiu lrihrkhzz.

А сега, младежо, вгледайте се добре в тази фраза, не прилича ли тя досущ на фразите във въпросния документ? И какво излиза? Че значението на всяка буква се определя от случайно поставената под нея цифра, така че буквата в криптограмата не винаги съвпада с истинската буква на текста. Например в тази фраза първото е е изразено с g, ала второто — с h, третото — eg, четвъртото — с i; m съответствува в първия случай на j, а във втория — на n; от двете r на името ми едното е обозначено с u, другото — с v; t в думата est става x, а t в думата esprit става y, докато в думата tres то е v. Както виждате, ако не знаете числото 423, никога няма да успеете да прочетете тези редове и следователно, ако не намерите числото, на което се основава документът, той ще остане неразгадаем!

Като слушаше с каква здрава логика разсъждава съдията, отначало Маноел се отчая; по после вдигна глава и извика:

— Не, не, господине! Аз няма да се откажа от надеждата да намеря това число!

— Това би било възможно — отвърна съдията Жарикес, — ако редовете в документа бяха разделени на думи!

— Но защо?

— Ето как разсъждавам аз, младежо. Според мен може да се твърди с пълна увереност, че в последния абзац на документа е резюмирано всичко написано в предишните абзаци. Ето защо съм сигурен, че името Жоам Дакоста се споменава там. Следователно, ако разделим редовете на думи и опитаме дума по дума — имам предвид думите, състоящи се от седем букви като името Дакоста, — бихме могли да получим числото, представляващо ключа на документа.

— Бъдете така добър, господине, да ми обясните как трябва да се постъпи — помоли Маноел, който съзираше тук може би последен лъч на надежда.

— Нищо по-просто — отговори съдията Жарикес. — Да вземем например една дума от фразата, която написах преди малко, — ако желаете, името ми. То е представено в криптограмата от чудновата поредица букви: ncuvktzgc. Е, като разположа тези букви в отвесна стълбица, после поставя срещу тях буквите на моето име и преброя буквите помежду им по азбучен ред, ще имам следния резултат:

Между n и j има 4 букви

 с — a — 2
 u — r — 3
 v — z — 4
 k — i — 2
 t — q — 3
 z — u — 4
 g — e — 2
 c — z — 3

И тъй, от какво се състои стълбицата от цифри, получени от това просто изчисление? Сам виждате: от цифрите 423423423 и т.н., тоест от числото 423, повторено няколко пъти.

— Да, вярно! — съгласи се Маноел.

— Значи разбирате, че по този начин, като стигах по азбучен ред от лъжливата буква до истинската, вместо от истинската до лъжливата, аз можах лесно да открия търсеното число — 423, което именно избрах за ключ на моята криптограма!

— Ах, господине — възкликна Маноел, — ако името Дакоста се среща в този последен абзац, в което не се съмнявам, тогава, ако приемаме последователно всяка буква в тези редове за първа от седемте букви, които съставляват това име, би трябвало да получим…

— Да, възможно е — отговори съдията Жарикес, — но при едно условие.

— Какво?

— Първата цифра на числото трябва да съвпада точно с първата буква на името Дакоста, а ще се съгласите, че това е абсолютно невероятно.

— Така е! — отвърна Маноел, който чувствуваше, че поради тази невероятност му се изплъзва последната възможност.

— Значи трябва да разчитаме единствено на случайността — продължи съдията Жарикес, като поклати глава, — а случайността не бива да се намесва в дирения от тоя род!

— Но — подзе Маноел, — дали пък накрая случайността няма да ни помогне да намерим това число?