— Но какво е това? — запита Гордън.
— Дали не са хора? — отвърна Бакстър.
— Не! Май животни! — каза Уилкокс.
— Вероятно хищници! — извика Донифан.
Той не се лъжеше и без да се колебае, с пушка в ръка се втурна по езерото срещу Жак.
За няколко секунди Донифан се озова до малкото момче и даде два изстрела по хищниците, които се обърнаха и бързо изчезнаха.
Това бяха две мечки, каквито съвсем не очакваха да срещнат в животинския свят на остров Черман! Щом такива страшни зверове бродят из острова, как така ловците не са попаднали на следите им? Възможно е тези мечки да не живеят тук, но зиме да идват чак до тия места било като вървят по повърхността на замръзналото море, било като се качват на плаващи ледени блокове. А дали това не показва, че в съседство с остров Черман има някакъв континент? Не би било зле да помислят върху този въпрос.
Но както и да е, Жак беше спасен и брат му го притискаше в обятията си.
Поздравления, целувки, ръкостискания се сипеха щедро върху храброто момче. След като напразно призовавал с тръбата двамата си другари, той сам се загубил в най-гъстата мъгла и не можел вече да се ориентира, когато екнали първите гърмежи.
„Това може да е само оръдието на Френч-ден!“ — си рекъл Жак, мъчейки се да долови откъде иде звукът.
Тогава се намирал на няколко мили от брега в североизточната част на езерото. Тутакси се понесъл с пълната скорост на кънките си в посоката, от която се чували сигналите.
Изведнъж, тъкмо когато мъглата започнала да се разсейва, видял пред себе си две мечки, които се втурнали към него. Въпреки опасността, хладнокръвието не го напущало нито за миг и благодарение на бързия си бяг съумявал да се държи на разстояние от тези животни. Но не дай си боже да паднел, щял да бъде загубен.
Когато всички стигнаха до Френч-ден, Жак дръпна Бриан настрана и му каза тихо:
— Благодаря, батко, благодаря, че ми позволи да — Бриан му стисна ръката, без да отговори.
После, точно когато Доиифан се канеше да влезе през вратата в залата, той му рече:
— Бях ти забранил да се отдалечаваш и виждаш какво нещастие можеше да причини твоето неподчинение! Но въпреки простъпката ти, Донифан, все пак ти дължа благодарност, загдето се притече да помогнеш на Жак!
— Аз само изпълних дълга си — отвърна хладно Донифан.
И дори не пое ръката, която другарят му протягаше от все сърце.
V
Шест седмици след тези събития, към пет часа вечерта четирима от младите колонисти се спряха в южния край на Фемили-лейк.
Беше 10 октомври. Усещаше се влиянието на хубавия сезон. Под дърветата, облечени в съвсем прясна зеленина, земята беше придобила отново пролетния си цвят. Приятен ветрец набръчкваше леко повърхността на езерото, все още осветена от последните лъчи на слънцето, едва докосващи обширната равнина на Саут-мурс, обградена от тесен пясъчен бряг. Многобройни птици прелитаха на кресливи ята, които се прибираха в нощните си убежища под сянката на гората или в пукнатините на скалата. Монотонната пустота на тази част от остров Черман се нарушаваше единствено от различните групи дървета с вечнозелени листа — борове, дъбове и недалеч елова гора от няколко акра. Растителната рамка на езерото беше разчупена на това място и за да навлезе човек отново в гъстия пояс на горите, трябваше да върви няколко мили по единия или другия от двата странични бряга.
В този момент хубав огън, запален в подножието на един приморски бор, изпущаше ароматен дим, който вятърът разнасяше над блатото. Две патици се печаха на пламтящото огнище, стъкмено между два камъка. След вечерята на четирите момчета не оставаше нищо друго освен да се завият в одеялата си и докато единият от тях дежури, другите трима да спят спокойно до сутринта.
Това бяха Доиифан, Крос, Уеб и Уилкокс и ето при какви обстоятелства бяха решили, да се отделят от другарите си. През последните седмици на тази втора зима, която младите колонисти прекарваха във Френч-ден, отношенията между Донифан и Бриан се бяха обтегнали. Знаем с какво озлобление се отнесе Донифан към избирането на своя съперник. Станал още по-завистлив, още по-раздразнителен, той е голямо усилие се стараеше да се подчинява па заповедите на новия вожд на остров Черман. Не му се възпротиви открито само защото знаеше добре, че мнозинството няма да го подкрепи. Все пак при различни случаи проявяваше такава неприязън, че Бриан не можеше да се стърпи и му правеше справедливи забележки. След случката с кънките, когато прояви очебийно неподчинение, може би от ловджийска страст или от желание да прави каквото си иска, непокорството му непрекъснато растеше и идваше момент, когато Бриан щеше да се принуди да вземе мерки.
Много обезпокоен от това състояние на нещата, дотогава Гордън разчиташе на обещанието на Бриан да се сдържа. Но чувствуваше, че неговото търпение се изчерпва и че в интерес на всички, за поддържането на добър ред трябва да се даде пример. Напразно се опитваше Гордън да пробуди у Донифан по-добри чувства. Ако някога бе имал известно влияние върху него, то сега трябваше да признае, че го е загубил напълно. Донифан не му прощаваше, че често бе вземал страната на неговия съперник. Затова намесата на Гордън нямаше никакъв резултат и той с дълбока мъка предвиждаше усложнения в най-близко бъдеще.
А поради това положение би рухнал сговорът, толкова необходим за спокойствието на обитателите на Френч-ден. Те се чувствуваха душевно подтиснати, и съвместният живот ставаше още по-тягостен.
Всъщност, като се изключат часовете за ядене, Донифан и привържениците му — Крос, Уеб и Уилкокс, които все повече и повече попадаха под неговото влияние, живееха отделно. Когато лошото време им пречеше да излизат на лов, те се събираха в някое кътче на Залата и там разговаряха тихо помежду си.
— Сигурно — каза един ден Бриан на Гордън — четиримата кроят нещо.
— Дали не е против теб, Бриан? — отвърна Гордън. — Да се опитат да те изместят? Но Донифан няма да посмее! Ти знаеш, че всички ще бъдем на твоя страна, а и той самият не може да не знае това!
— Дали Уилкокс, Крос, Уеб и той не мислят да се отделят от нас?
— Съществува такава опасност, Бриан, но според мен нямаме право да им попречим!
— Допускаш ли, Гордън, че могат да се настанят някъде далеч?
— Може пък да нямат такова намерение, Бриан.
— Напротив, имат! Видях как Уилкокс правеше копие от картата на корабокрушенеца Бодоан, очевидно с цел да го вземе със себе си.
— Уилкокс ли направи това?
— Да, Гордън, и, откровено казано, си мисля: за да сложим край на тези неприятности, не е ли по-добре да се откажа от длъжността си в полза на някой друг на теб, Гордън, или дори на Донифан! Така ще се прекрати всякакво съперничество.
— Не, Бриан! — възрази Гордън разпалено. — Не! Това значи да не изпълниш дълга си към тия, които са те избрали.
В такива неприятни раздори мина зимата. През първите дни на октомври студовете окончателно престанаха и повърхността на езерото и реката се размрази напълно. Тогава именно — вечерта на 9 октомври — Донифан обяви решението си да напусне Френч-ден с Уеб и Уилкокс.
— Значи искате да ни изоставите? — каза Гордън.
— Да ви изоставим ли? Не, Гордън! — отговори Донифан. — Работата е там, че Крос, Уилкокс, Уеб и аз просто намислихме да се заселим в друга част на острова.
— Но защо, Донифан? — обади се Бакстър.
— Чисто и просто, защото желаем да живеем по своя воля и откровено казано, защото не сме съгласни да ни командува Бриан!
— Бих искал да зная в какво ме упрекваш, Донифан? — понита Бриан.
