лесно да се установи, защото под група дървета в дъното на тясно заливче Донифан откри скорошни следи от лагеруване, тоест пепел от огнище.
Тук именно бяха спирали Бриан, Жак и Моко при похода си до Дисепшън-бей, тук бяха прекарали и първата си нощ.
Да се разположат на това място, да запалят наново угасналите въглени, а после, след вечерята, да се изтегнат под същите дървета, които бяха приютявали техните другари, беше най-хубавото, което можеха да направят Донифан, Уеб, Уилкокс и Крос, и те го сториха.
Преди осем месеца, когато Бриан се бе спрял на това място, дори през ум не му минаваше, че четирима от другарите му ще дойдат тук на свой ред с намерение да живеят отделно в тази част на остров Черман!
И може би, като се видяха тук, далеч от удобното жилище във Френч-ден, където можеха да останат, ако пожелаеха, Крос, Уилкокс и Уеб съжалиха за своята безразсъдна постъпка! Но тяхната участ сега беше свързана с участта на Донифан, а Донифан беше твърде горд, за да признае грешките си, твърде упорит, за да се откаже от проектите си, твърде завистлив, за да се съгласи да се подчини на своя съперник.
На другата сутрин Донифан предложи да преминат незабавно Ист-ривър.
— По този начин — каза той — ще можем още през деня да стигнем до устието, което отстои на не повече от пет-шест мили!
— Освен това — забеляза Крос — на левия бряг Моко е събирал шишарки, така че по пътя ще можем да се запасим.
Тогава разгънаха гумената лодка и щом я спуснаха във водата, Донифан я насочи към отсрещния стръмен бряг, развивайки подире си едно въже. С няколко замаха на късото весло той бързо измина тридесетте-четиридесетте фута, колкото беше широка реката на това място. После, дърпайки въжето, чийто край държаха, Уилкокс, Уеб и Крос притеглиха обратно към себе си леката лодка, с която един след друг се прехвърлиха на другия бряг.
След като направиха тона, Уилкокс разглоби гумената лодка, сгъна я като пътна чанта, метна я на гърба си и тръгнаха отново на път. Разбира се, би било по-малко уморително да се спуснат с яла по течението на Ист-ривър, както бяха постъпили Бриан, Жак и Моко; но гумената лодка можеше да носи само един човек, затова се принудиха да се откажат от тактов начин на придвижване.
Този ден беше много тежък. Гъстата гора, почвата, често покрита с буйна трепа, осеяна с клони, откършени от последните бури, многобройните мочурища, които трябваше е големи усилия да заобикалят, забавиха пристигането им на брега. Пътьом Допифан можа да се убеди, че корабокрушенецът — французин явно не е оставил следи от минаването си в тази част от острова, както и под зелените масиви на Трапс- уудс. И все пак нямаше съмнение, че той е изследвал и тази местност, защото на картата му беше обозначено точно течението на Ист-ривър чак до Дисепшън-бей.
Малко преди обед спряха да похапнат точно на мястото, където растяха пиниите. Крос набра от плодовете им, и всички се гостиха. После в разстояние на още две мили трябваше да се провират през гъсталака и дори да си пробиват път с брадва, за да не се отдалечават от реката.
Поради тези отклонения стигнаха края на гората чак към седем часа вечерта. Тъй като се мръкна, Донифан не можа да види нищо от разположението на брега. Все пак различи пенеста ивица и чу продължителния боботещ рев на морето, разбиващо се в брега.
Решиха да спрат на това място, за да преспят на открито. За следващата нощ несъмнено брегът щеше да предложи по-добър подслон в някоя от пещерите недалеч от устието на реката.
Настаниха се на лагер; обедът, или по-право, поради късния час, вечерята се състоеше от няколко диви кокошки, опечени иа пламъка на огън от сухи клони и борови шишарки, събрани под дърветата.
От предпазливост се уговориха да поддържат този огън до сутринта и Донифан се нае да се грижи през първите часове за него.
Уилкокс, Крос и Уеб, изтегнати под клоните на една голяма пиния и много уморени от продължителното вървене през деня, заспаха незабавно.
Донифан е голяма мъка се бореше със съня. Но устоя; ала когато дойде време да го смени някой от другарите му, всички бяха потънали в толкова дълбок сън, че не се реши да събуди никого.
Всъщност в гората около лагера беше толкова спокойно, че можеха да се чувствуват в безопасност досущ като във Френч-ден.
Затова, като хвърли в огъня няколко наръча дърва, До-нифан се изтегна под дървото. Очите му веднага се затвориха и отново се отвориха чак когато слънцето се издигаше над широкия морски хоризонт, очертаващ се по края на небето.
VI
Първата работа на Донифан, Уилкокс, Уеб и Крос беше да се спуснат по брега на реката до нейното устие. Оттам погледът им се устреми жадно към морето, което виждаха за пръв път. Но то и тук беше така пусто, както на отсрещния бряг.
— И все пак — забеляза Донифан, — ако, както можем да предположим, остров Черман не е далеч от американския континент, корабите, които излизат от Магелановия пролив и се насочват към пристанищата на Чили и Перу, трябва да минават от изток! Това ни дава още по-голямо основание да се настаним на брега на Дисепшън-бей и макар че Бриан го нарече така, надявам се, че той няма да оправдае задълго това зловещо име!
Като правеше тази забележка, може би Донифан търсеше извинение или най-малкото доводи за скъсването си със своите другари във Френч-ден. Наистина, разумно погледнато, именно през тази част на Тихия океан, източно от остров Черман, трябва да минаваха корабите, пътуващи за южноамериканските пристанища.
След като изучи хоризонта с далекогледа си, Донифан пожела да отиде до устието на Ист-ривър. Също като Бриан, той и другарите му установиха, че природата е създала там малко пристанище, добре защитено от вятъра и морските вълни. Ако шхуната бе се приближила до остров Черман на това място, можеше да избегне засядането и да остане невредима за връщането на младите колонисти в родината им.
Зад скалите, образуващи пристанището, бяха скупчени първите дървета на гората, простираща се не само до Фемили-лейк, но и на север, където погледът срещаше само хоризонт от зеленина. Що се отнася до пещерите, издълбани в крайбрежните гранитни масиви, Бриан никак не бе преувеличил. Единственото затруднение за Донифан беше да избира. Все пак той сметна за най-благоразумно да не се отдалечават от бреговете на Ист-ривър и скоро намери „камина“, застлана със ситен пясък, с различни ъгли и кътове, в която щяха да им бъдат осигурени не по-малко удобства отколкото във Френч-ден. Тази пещера би побрала дори цялата колония, защото имаше цял низ допълнителни кухини, от които можеха да се направят отделни стаи, докато в старата разполагаха само със Залата и Склада.
Този ден бе използуван за обхождане на брега на разстояние една-две мили. Междувременно Донифан и Крос застреляха няколко тинаму, докато Уилкокс и Уеб спуснаха въдица във водите на Ист-ривър, на стотина крачки над устието. Уловиха се половин дузина риби от рода на тия, които се срещаха по горното течение на река Зеландия — между другото и два доста големи костура. Освен това многобройните дупки в подводните скали, предпазващи пристанището на североизток от морските вълни, гъмжаха от раковини. Намираха се в изобилие и доброкачествени миди. Така че щяха да имат под ръка тези мекотели, както и морските риби, които се провираха между големите водорасли в подножието на подводните скали, без да става нужда да ходят да ги търсят на четири-пет мили.
Както знаем, когато изследваше устието на Ист-ривър, Бриан изкачи една висока скала, която приличаше на гигантска мечка, Страшната й форма направи силно впечатление и на Донифан. Ето защо като завоевател той нарече малкото заливче, над което се извисяваше тази скала, Беър-рок-харбър (Пристанище на мечата скала), и до ден днешен това име фигурира в картата на остров Черман.
След обед Донифан и Уилкокс се покатериха на Мечата скала, за да огледат по-добре залива. Но на
