— В нищо само загдето си ни началник! — отвърна Донифан. — Нали вече имахме американец за вожд на колонията? Сега пък ни командува французин! Остава на всичко отгоре да назначим Моко.
— Ти не говориш сериозно, нали? — запита Гордън.
— Съвсем сериозно заявявам — отговори Донифан с високомерен тон, — че ако на нашите другари им харесва да имат за вожд не англичанин, това не се харесва нито на моите приятели, нито на мен!
— Добре! — отвърна Бриан. — Уилкокс, Уеб, Крос и ти, Донифан, сте свободни да заминете и да вземете полагаемата ви се част от нещата!
— Никога и пе сме се съмнявали в това, Бриан, тъй че още утре ще напуснем Френч-ден!
— Дано не се разкайвате за решението си! — вметна Гордън, разбрал, че всякакво настояване по този въпрос ще бъде безполезно.
Планът, който Донифан бе решил да изпълни, беше следният:
Няколко седмици преди това, когато разказваше за екскурзията си през източната част на остров Черман, Бриан бе заявил, че малката колония би могла да се настани там при добри условия. В крайбрежните скали имаше много пещери, горите източно от Фемили-лейк стигаха чак до брега, Ист-ривър даваше сладка вода в изобилие, бреговете гъмжаха от всякакъв дивеч, с една дума — животът там щеше да бъде така лесен, както във Френч-ден, и много по-добър отколкото в залива Слуи. При това разстоянието на Френч-ден до брега беше не повече от дванайсет мили по права линия, от които шест — за преминаване на езерото и почти толкова — за спущане по течението на Ист-ривър. Така че при крайна нужда лесно щяха да се свързват с Френч-ден.
Едва след като обмисли сериозно всички тези предимства, Донифан убеди Уилкокс, Крос и Уеб да се настанят с него на другия бряг на острова.
Обаче Донифан не възнамеряваше да стигне до Дисепшън-бей по вода. Той смяташе да вървят по следния маршрут: да се спуснат по брега на Фемили-лейк до южния му край, да го заобиколят, да поемат обратно по отсрещния бряг, за да стигнат до Ист-ривър, като изследват тази местност, за която още не знаеха нищо, а после да продължат покрай реката и през гората до самото й устие. Преходът беше доста дълъг — около петнайсет-шестнайсет мили, — но пътьом той и другарите му щяха да покажат ловното си майсторство. По този начин Донифан избягваше използуването на яла, за управляването на който беше нужна по-опитна ръка от неговата. Той искаше да вземат гумената лодка, която беше достатъчна за преминаването на Ист-ривър, а при нужда — и на други реки, ако се намереха такива в източната част на острова.
С този първи поход целяха единствено да изследват крайбрежието на Дисепшън-бей, за да изберат там място, където Донифан и тримата му приятели щяха да се върнат, за да се настанят там окончателно. Тъй като не искаха да се обременяват с багаж, решиха да вземат само две пушки, четири револвера, две брадвички, муниции в достатъчно количество, въдици, пътни одеяла, джобен компас, леката гумена лодка и само няколко консерви, като не се съмняваха, че с лов и риболов ще могат да задоволяват достатъчно нуждите си. Впрочем те вярваха, че този поход няма да трае повече от шест-седем дни. Когато си изберат местожителство, ще се върнат във Френч-ден, ще вземат оттам полагаемите им се вещи от „Слуи“ и ще натоварят целия този багаж на колата. Ако Гордън или някой друг благоволи да ги навести, ще го посрещнат добре; но категорично отказваха да продължават този общ живот при сегашните условия и решението им по въпроса беше неотменимо.
На другия ден още при изгрев слънце Донифан, Крос, Уеб и Уилкокс се сбогуваха с другарите си, които явно бяха много опечалени от тази раздяла. Може би самите те се чувствуваха по-развълнувани, отколкото изглеждаше, макар и да бяха твърдо решени да изпълнят проекта си, в който упорството играеше голяма роля. След като прекосиха река Зеландия с яла, който Моко върна обратно при малкия яз, те се отдалечиха, без да бързат много, за да могат да изучават тази долна част на Фемили-лейк, което малко по малко се стесняваше към края си, и обширната равнина на Саут-мурс, простираща се до безкрайност на юг и на запад.
По пътя убиха няколко птици на самия бряг на блатото. Донифан, съзнаващ, че трябва да пестят мунициите, се задоволи само с дивеча, необходим за прехраната им през деня.
Времето беше облачно, но нямаше изгледи да вали, а вятърът явно се бе установил в посока североизток. През тоя ден четирите момчета изминаха само пет-шест мили и към пет часа вечерта стигнаха до края на езерото, където спряха да пренощуват.
Ето такива събития се бяха разиграли във Френч-ден от последните дни на месец август до 11 октомври.
Така че Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб сега се намираха далеч от другарите си, от които нищо не би трябвало да ги разделя! Чувствуваха ли се вече самотни? Да, може би! Но решени да изпълнят докрай проекта си, те мислеха само да си създадат нов живот някъде другаде на остров Черман.
На другия ден, след доста студена нощ, която можаха да изтърпят благодарение на големия огън, поддържан чак до зори, четиримата се приготвиха за път. Южният край на Фемили-лейк образуваше много остър ъгъл там, където се съединяваха двата бряга, от които десният вървеше почти перпендикулярно на север. На изток местността беше все още блатиста, макар че водата не заливаше вече тревистата и почва, издигаща се на няколко фута над езерото. Срещаха се малки височинки, покрити с трева и засенчени от хилави дървета. Тъй като тази местност изглежда се състоеше главно от дюни, Донифан я нарече Даунс- лендс (Земи на дюните). После, понеже не желаеше да се впуща в неизвестното, той реши да продължат по брега, за да стигнат до Ист-ривър и до оная част от крайбрежието, която Бриан вече бе изследвал. По-късно щяха да се постараят да изучат областта на Даунс-лендс до брега.
Преди да тръгнат на път, Донифан и другарите му обсъдиха този въпрос.
— Ако разстоянията са отбелязани точно на картата — каза Донифан, — трябва да видим Ист-ривър най-много на седем мили от края на езерото и до вечерта ще можем да се доберем до нея без особени усилия.
— Защо не тръгнем на североизток, за да стигнем реката при устието й? — забеляза Уилкокс.
— Вярно, така ще си спестим една трета от пътя — вметна Уеб.
— Няма съмнение — отвърна Донифан, — но защо да се впускаме през тия блатисти местности, които не познаваме, и да става нужда да се връщаме обратно? Напротив, ако вървим все по брега на езерото, има вероятност да не срещнем по пътя си никакво препятствие.
— А освен това — добави Крос — ще бъде полезно да изследваме течението на Ист-ривър.
— Безспорно — отговори Донифан, — защото тазн река служи за пряка връзка между брега и Фемили- лейк. Пък и като се спуснем по нея, ще имаме възможност да видим оная част от гората, която тя пресича.
След този разговор потеглиха с бодра крачка. Тясната пътека минаваше на три-четири фута височина над езерото отляво и над дългата равнина с дюните, простираща се отдясно. Тъй като теренът се повдигаше чувствително, можеше да се предположи, че няколко мили по-нататък видът на местността ще се измени напълно.
И наистина към единайсет часа Донифан и другарите му се спряха да обядват на брега на едно малко заливче, засенчено от големи буки. Оттам, додето стигаше погледът в източна посока, се виждаше само тъмна зелена маса, която закриваше хоризонта.
Едно агути, убито сутринта от Уилкокс, послужи за обеда, приготвен криво-ляво от Крос, натоварен специално да замества Моко като майстор-готвач. Донифан и другарите му имаха време само колкото да опекат на жарава няколко къса месо и да ги излапат, като едновременно с глада утолиха и жаждата си, след което поеха по брега на Фемили-лейк.
Тази гора, граничеща с езерото, се състоеше от същите дървесни породи, както Трапс-уудс в западната част на острова. Само че тук преобладаваха дърветата с вечнозелени листа. Имаше повече приморски борове, ели и дъбове, отколкото брези или буки — все с огромни размери.
Донифан можа да се убеди също — за голямо свое задоволство, — че фауната в тази част от острова беше не по-малко разнообразна. Няколко пъти се показаха гуанаки и планински лами, както и цяло стадо нанду, които се отдалечиха, след като утолиха жаждата си. Гъстакът гъмжеше от зайци мара, тукутукоси, пекари и пернат дивеч.
Към шест часа вечерта се наложи да спрат. На това място брегът се пресичаше от речица, която служеше за оттичане на езерото. Тя сигурно беше Ист-ривър и действително така се оказа. Това можа
