Фуенте Овехуна

За себе си не задържа

от плячката дори петак —

раздаде всичко на войската…

Но ето, музика се чува,

пристига тука дон Фернан!

О, нека с радост го посрещнем,

със песни, с благопожелания —

това са най-добрите лаври

за идващия със победа!

Шеста сцена

Същите, Командорът, Хуан Рижият, Естебан, Алонсо, Ортуньо, музиканти, селяни

Музиканти (пеят):

Да живее дон Фернан,

славния ни командор!

Покорител на земи,

победител на врага!

Слава на рода Гусман!

Слава на рода Хирон!

Той е кротък в мирно време,

скромен, тих и справедлив,

но съсече много маври —

едри, яки като дъб!

Идва като победител

днес от Сиудад Реал,

във Фуенте Овехуна

носи вражи знамена!

Да живее командора

дон Фернандо Гомес!

Командорът:

Да ви закриля Бог! Благодаря ви

и обичта ви ще запаметя!

Алонсо:

Тя е нищожна част от любовта,

която командорът заслужава!

Естебан:

Фуенте Овехуна, общината,

и всички ние молим ви със жар

ведно с привета ни и този дар

вий да приемете. Не сме богати,

но Бог от бедност все пак ни избави,

затуй, изпълнен с чувства най-добри,

реши градецът да ви подари

два коша грънци — лъскави и здрави,

туй стадо гъски — вижте ги, и те

сега се дигат и глави възправят,

победата ви сякаш да прославят!

А ето и месо — и десетте

прасета са прекрасно осолени

по начин, от дедите ни познат,

и кожицата има аромат

на ръкавици, с амбра напоени.

А тук — петли, сто чифта хубавци!

А тука пък — кокошки, все големи,

в съседните села сега без време

оставили петлите си вдовци!

Ний нямаме жребци, златоковани

оръжия, но в тоя час сега

по-нужен ви е верният слуга,

отколкото претъпкани колчани…

Все пак със златото се мерят

и меховете вино. Щом вървят

войниците със тях на дълъг път —

отстъпват враговете и треперят!

Помага много виното във боя!

Тук има сирене, а тук за вас

и нещо лично съм донесъл аз…

Да ви е сладък хляба и покоя

след битката!… Не ни корете строго,

троха е всичко туй пред любовта

към вас!

Командорът:

                Благодаря ви, господа!

Бъдете здрави! И на всички — сбогом!

Алонсо:

Да беше селската камбанария

от злато или да блести

тоз кипарис пред градските врати

от бисери — тогава щяхме ние

достойно да се отплатим!… Простете

ни тия дарове, но… няма как…

Командорът:

Вървете си! Благодаря ви пак!

Естебан:

Певци! Отново песента почнете!

Музиканти (пеят):

Да живее дон Фернан,