Аз казвам: всеки в тоя свят
обича себе си и няма
любов от тая по-голяма!
Паскуала:
Ти лъжеш и ме хваща яд!
Мъжът с какво ще покори
любимата си? Със внимание,
със думи, песни, обожание!
Щом дойде пролетта, дори
и зверовете търсят нежност!
Менго:
Но всичко туй — отбележи! —
е себелюбие!… Кажи,
какво е любовта?
Лауренсия:
Стремежът
към красотата.
Менго:
И защо
стреми се тя към красотата?
Лауренсия:
Да й се наслади!
Менго:
Нещата
са ясни: любовта гнездо
за радост търси. Тъй ли?
Лауренсия:
Да.
Менго:
Е, не излиза ли тогава,
че търси да се наслаждава
егоистично любовта?
Лауренсия:
Да, Менго ти ме убеди.
Менго:
Човек сам себе си обича
и именно това нарича
любов!
Барилдо:
Свещеникът твърди
във проповед от свят амвон,
че имало любов, когато
единствено ценим душата —
тъй учел някой си Платон.
Паскуала:
Навлязохме във сложни теми,
които мъчат всеки ден
и най-големия учен
в училища и академии
и в разни университети.
Лауренсия:
Ти, Менго, гледаш на света
с особен взор, но любовта
дано ти пощади сърцето!
Менго:
А ти обичаш ли?
Лауренсия:
Честта си!
Фрондосо:
Да те накаже с ревност Бог!
Барилдо:
Е, кой е прав?
Паскуала:
За тоз облог
попитай хора беловласи,
клисарят нека или попът
да съдят спора ви докрай.
Тя още любовта не знай,
аз също нямам още опит,
не съм изгаряла от страст!
Фрондосо:
Как тя презира всички нас!
Пета сцена
Флорес:
