Лауренсия:
Ще се постарая.
Фрондосо:
Внимание ни окажи!
Лауренсия:
Аз слушам вече с интерес!
Фрондосо:
В ума ти имам вяра много
и искам да отсъдиш строго.
Лауренсия:
Добре! Какъв е спорът днес?
Фрондосо:
Аз и Барилдо с Менго спорим.
Лауренсия:
И за какво?
Барилдо:
Отрича той
Неща най-очевидни.
Менго:
Стой!
Лъжи не искам да говорим!
Аз съм за правдата!
Лауренсия:
В туй няма
съмнение. Каква е тя?
Менго:
Не съществува любовта!
Лауренсия:
Пресилваш.
Барилдо:
Глупост и измама!
Та без любовната омая
как съществувал би света?
Менго:
О, ако можех да чета,
щях философия да зная!
Ала безспорно е все пак,
че елементите враждуват
в природата и се редуват
във нея вечно ден и мрак,
вода и суша, пек и мраз…
В нас тая битка се пренася
и в жизнения път тя внася
кръв, жлъчка, флегматичност, страст.
За любовта там място няма!
Барилдо:
Не, Менго, тука и отвъд
живее всеки миг светът
в една хармония голяма.
Хармонията е любов.
И от любов се направлява,
и движи, и преобразява
животът — стар и вечно нов!
на всичко коренът е в нея!
Менго:
Аз не отричам любовта
в природата и знам, че тя
във всичко и навред живее.
Животът ни е подчинен
на нея. Всичко се изгражда
от неин глад и нейна жажда,
тя е у теб, тя е у мен,
на всекиго трепти в сърцето,
събужда вяра, дава сила
и от бедите е закрила!
Щом удар застраши лицето,
ръката се издига в миг,
за да го защити. Краката,
когато стигне ни бедата,
понасят ни без шум, без вик
и тялото ни те спасяват;
щом духне вятър, дигне прах —
очите са опасност! Тях
клепачите пък защитават.
Естествена любов е то.
Паскуала:
Какво тогава ни задяваш,
щом любовта и ти признаваш?
Напразно спорите!
Менго:
Защо?
