Да ви закриля Бог!
Паскуала:
Слугата
на командора!
Лауренсия:
Ястреб зъл,
но с кротък вид!… Ти си дошъл,
изглежда, отдалеч?
Флорес:
Войната
завърши! Аз се връщам пръв!
Лауренсия:
А дон Фернан?
Флорес:
И той е тука!
Войната свърши със сполука,
макар платена с много кръв!
Фрондосо:
Как мина битката?
Флорес:
Ще мога
подробно всичко да разкажа,
защото аз бях очевидец.
За да поеме в боен поход
към оня непокорен град,
наречен Сиудад Реал,
безстрашният магистър бързо
събра от своите васали
двехилядна войска пехота
и триста конника. Повика
той и монасите във строя,
защото аленият кръст
дори монаха задължава,
макар че е с духовно звание,
да тръгне в битката, когато
с неверници се води тя.
Излезе юношата горд,
облечен в мантия зелена,
на китките — с блестящи гривни,
прихванати от шест верижки
под спуснатите му ръкави.
Бе конят му петнистобял,
огромен, силен, пил вода
от славната Гвадалквивир,
и пасъл росната трева
край бреговете й. С ресни
опашката му бе красиво
заплетена, а бели ленти
трептяха в къдравата грива,
великолепно съчетани
с петната в лъскавата кожа.
Фернандо Гомес бе възседнал
млад дорест кон със черна грива,
с муцуна, от снега по-бяла.
Облечен беше командорът
със турска ризница, с нагръдник
и със искряща гръдна броня.
Със бели трепкащи пера
бе шлемът увенчан. В ръка
държеше копие, което
бе прикрепено със една
червенобяла лента. Леко
разклащаше го — и не копие,
а сякаш ствол на бряст държеше,
оръжие, с което страх
вселява до Гранада чак!…
А Сиудад Реал прие
сражението… Обяви,
че той кастилската корона
признава и ще защити
владенията й докрай.
Започна битката! Проникна
магистърът във крепостта
и заповяда да изколят
бунтовниците и ония,
които хулеха честта му.
На всеки гражданин цивилен
той нареди да се постави
намордник на устата, после
насред площада всеки бе
с камшици бит до изнемога.
Сега там всички се страхуват
от него и го славят. Всеки
разбрал е вече, че когато
от Африка към нас се вдигнат
на поход маврите — ще има
защитник, който е способен
да счупи с аления кръст
железния им полумесец!
Магистърът с голяма почит
и дарове обсипа всички,
и — то се знае — командора.
