желаейки да разшири
и славата си, и земите
на своя орден, безпощадно
с войска града ни обсади.
Опитахме се ние с храброст
на силата да устоим,
сражавахме се упорито
и кръв шуртеше на потоци
навред от мъртвите тела.
Градът бе взет… Но тая участ
не щеше да ни сполети,
ако не бе Фернандо Гомес!
Той даде помощ и съвет
на младия завоевател!…
Сега магистърът владее
града ни и — уви — противно
на нашите стремежи трябва
да станем негови васали,
освен ако със кралска воля
не сторите сега това,
което трябва да се стори!
Кралят:
Къде е дон Фернандо Гомес?
Първи съветник:
Навярно в своето градче
Фуенте Овехуна. Там
той има дом и там живее.
Известно е, че управлява
с небивал произвол и всява
сред поданиците си ужас!
От него всички се оплакват!
Кралят:
А имате ли предводител?
Втори съветник:
Не, нямаме, сеньор! Мъжете
от благороден произход,
които не умряха в боя,
или лежат със тежки рани,
или са във позорен плен.
Исабел:
Излишно е да губим време!
Веднага всичко да решим!
Ако бездействени стоим,
врагът предимството ще вземе!
Алфонсо във Естремадура
ако навлезе — през врати
отворени ще прелети
и зло към злото ще притуря.
Кралят:
Аз ви нареждам, дон Манрике,
тръгнете още този час,
оная самозвана власт
свалете с мечове и пики!
Вземете с вас и граф де Кабра
от Кордобския род, войник
прославен, знатен и велик,
с душа от храбрите по-храбра!
Щом вероломно ни напада
врагът, ще му дадем урок
със бой безмилостен, жесток!
Манрике:
Решението ви ме радва!
Ще сложа край на наглостта там,
ако не падна в боя сам!
Исабел:
Щом вие тръгвате, аз знам,
победа чака знамената!
Десета сцена
Лауренсия:
Оставих си прането даже
недоизпрано и побързах
днес да се махна от реката,
защото страшно ми омръзна
да ме одумват! По градеца
клюкарствуват — и то отдавна —
че ти по мене се заглеждаш,
а аз — по тебе. Всички вече
следят за всяка наша стъпка.
А тъй като си личен момък,
наконтен все в красиви дрехи,
чевръст и смел, със нрав горещ,
и не едно сърце смутил,
