Леонело:
Тук ние май ще се окажем в сянка,
дърдорницата вече е заета…
Барилдо:
Но как се чувствувахте в Саламанка?
Леонело:
Бръснари готви университета,
а не юристи с мъдрост и осанка!
Такъв бил на студентите късмета.
Барилдо:
Добър студент от вас навярно стана.
Леонело:
Стремях се аз най-важното да схвана.
Барилдо:
И там ли книгите печатат вече?
И там ли всеки на мъдрец се прави?
Леонело:
Книгопечатането взе да пречи,
без собствен мозък хората остави,
защото напечатаните речи
объркват с изразите си мъгляви.
Виж книгите на лавицата… Чакат,
като че ти си спрямо тях глупакът.
Книгопечатането — то се знай —
е важно, нищо против нямам,
спасява мисълта човешка май,
на разума божествения пламък;
изобрети го Гутенберг от Майнц,
сега прославен и издялан в камък;
ала, уви, със словото печатно
мнозина мъдреци най-безвъзвратно
си губят лаврите; а има други —
печатат чужди труд под свое име
и си приписват чуждите заслуги;
пък глупостите си неизброими
печатат най-спокойно хора луди,
подписвайки врага си… И замине
такава книга по света безкраен,
черни човека, а пък той не знае!
Барилдо:
Аз мисля другояче, Леонело.
Леонело:
Дори профанът днес книжовник става!
Барилдо:
Книгопечатането е велико дело!
Леонело:
Но и без него пак се преживява…
Не виждам досега да е довело
нов Йероним и Августин!
Барилдо:
Тогава
накрая ще ви кажа: без съмнение
обхват сте от лошо настроение!
Трета сцена
Хуан Рижият:
На̀, ето: четири големи ниви,
но зестрата, която се полага,
къде е? Тъй не може и не бива!
Селянин:
А командорът сигурно веднага
ще отмъсти…
Хуан Рижият:
Да, работата зле отива!…
На Лауренсия той май посяга!
Селянин:
Това не е човек, това е звяр, гадина!
Бих го обесил на най-близката маслина!
Четвърта сцена
Командорът:
Да пази Бог добрите хора!
Първи съветник:
Сеньор, седнете, моля!
