а пък Фрондосо нейде скита
спокойно с моя арбалет.
Флорес:
На мене снощи ми се стори,
че е дошъл Фрондосо и
прикрит във сянката, стои
пред Лауренсините порти.
Ударих му плесница здрава —
напразно! Момъкът бил друг!
Командорът:
Фрондосо се навърта тук?
Флорес:
Наоколо, разправят, шава.
Командорът:
Как? Нагло ходи подир мен
човек, готов да ме уцели?
Флорес:
Такава мрежа сме изплели,
че като риба уловен
ще бъде той!
Командорът:
По воин стар,
от чийто меч и днес трепери
Гренада, Кордоба — се мери
със арбалет един овчар?
Да, Флорес, свършва се света!
Флорес:
Какво ли любовта не прави!
Ортуньо:
Но той все пак ви жив остави,
длъжник сте му сега…
Командорът:
Не ща
да бързам този път, Ортуньо.
А инак днес бих вдигнал меч
и бих изтребил в страшна сеч
до крак Фуенте Овехуна!
Ще чакам най-удобен час
и разумът ми дотогава
гнева добре ще обуздава.
Видя ли Паскуала?
Флорес:
Аз
от нея идвам. Просто срам:
решила да се жени, каза.
Командорът:
И тя ли дръзка се показа?
Флорес:
Не! Иска да ви прати там,
където всичко се заплаща.
Командорът:
Ами Олалия?
Флорес:
Бе с мен
Любезна.
Командорът:
Аз съм възхитен!
И отговор какъв ми праща?
Флорес:
Че годеникът вдигал шум:
видял ме е един-два пъти
у нея и се е размътил
от ревност селския му ум.
Сега бил всеки ден у тях,
затуй, ако я посетите,
със вас да бъдат и слугите,
а после, каза тя със смях,
когато ревността му дива
премине, можете и сам!
Командорът:
Чудесно! Клетва ще ви дам:
това момиче си го бива!
Но селянинът докога ли
ще бди?
Флорес:
Навярно бди и днес!
Командорът:
Ами Инес?
Флорес:
