Мълчи! Мерзавец, подла твар!
Веднага хвърляй арбалета!
По-бързо! Дай го тук!
Фрондосо:
Какво?
И вие в следващия миг
да ме убиете?… Простете,
сега едно ще ви помоля
да помните: щом любовта
възтържествува във сърцето,
тя е всесилна и е глуха
за чуждите слова!
Командорът:
Нима
аз, храбрият и славен воин,
позорно ще обърна гръб
пред този селянин?… По-бързо
се прицели във мен и стреляй!
Веднага стреляй — и пази се,
защото мога да забравя
на рицарския бой закона!
Фрондосо:
Не, не! Не мога да престъпя
чертата между вас и мене
и трябва да се примиря.
Отивам си! А за да мога
живота си да защитя,
ще взема с мене арбалета.
Командорът:
О, странна и печална случка!
Но оскърблението аз
със кръв и сълзи ще измия!
Бъди ми, Господи, свидетел!
Второ действие
Първа сцена
Естебан:
На бива от общинските хамбари
пшеницата да изгребем, защото
година с лош късмет ни се стовари,
боя се, че привършваме брашното.
Дано наистина не ни завари,
бедата неподготвени.
Първи съветник:
Пред злото,
аз мисля, тия мерки са уместни.
Естебан:
И командорът нека се намеси!
А всички тези астролози нови
са нетърпими! Тайните свещени
уж ни разкриват с разни празнословия,
пък са невежи най-обикновени!
За тия самозвани богослови
уж бъдещите дни са изяснени,
но дума стане ли за днес — тогава
замлъкват и потаен вид си дават!
Нима те имат облаци в дома си
и знаят пътя на гърма небесен?
И откъде познават, щом се въси
небето, че ни носи скръб? Наесен,
когато сеем, със съвети къси
раздават ум и разум: тук овеси,
тук — тикви, тук — калеми за асмите,
а тикви, вярвайте, са те самите!
Предсказват още, че човек известен
сега умирал нейде в Трансилвания,
че виното ни в чаша ще се вмести,
че много бира ще сварят в Германия,
че идвал страшен студ не знам къде си,
че тигри ще се наплодят в Хиркания…
Но те си дрънкат, а пък все е тая —
декември на годината е краят…
Втора сцена
