сега полето ми е таен
и мълчалив приятел. Няма
да си единствената тук,
която да обръща гръб
на своя Господар законен!
Склони ли ми Себастияна,
съпругата на оня Педро
Дебелия, а също тъй и
жената на Мартин дел Посо,
приела нежните ми ласки
почти след брачната си нощ?
Лауренсия:
По този път са те вървели
и вий не сте им първи спътник.
Подобна благосклонност много
мъже видели са от тях
след вас и дълго преди вас.
Но продължавайте лова си!
Ако не беше този кръст
на вашите гърди, аз бих
ви сметнала за дявол, който
е тръгнал подир мен.
Командорът:
Защо
си толкова несговорчива?
………………………………
Но да оставя арбалета…
Ръцете ми освобождават
езика от слова ненужни.
Лауренсия:
Сеньор, не сте с ума си вие!
Командорът:
Не се брани!
Фрондосо
Ако успея
да взема този арбалет,
не ще го метна на гърба си!
Командорът:
Е, стига вече!
Лауренсия:
Помогни ми,
о, боже!
Командорът:
Тука сме сами,
не се страхувай!
Фрондосо:
Командоре,
сеньор, веднага оставете
момичето — или мишена
ще търся по гърдите ваши
и кръстът няма да ме спре!
Командорът:
Ах, куче!
Фрондосо:
Кучета тук няма!
Ти, Лауренсия, върви си!
Лауренсия:
Бъди внимателен, Фрондосо!
Фрондосо:
Ще бъда! Ти върви, върви…
Дванадесета сцена
Командорът:
Къде ми бе умът, когато
оставих шпагата си вкъщи
и мислех, че звънът й може
да плаши дивеча?…
Фрондосо:
Сеньор,
ако натисна тоя спусък —
отивате на оня свят!
Командорът:
