Командорът:
Не! Бъди спокоен!
Ще изпреваря! Да вървим!
Седма сцена
Паскуала:
Ти, Менго, ще вървиш със нас!
Менго:
Страхувате се? Много чудно…
Лауренсия:
Да. Мястото е тук безлюдно,
сами не можем в късен час
да се завърнем в къщи. Той
ни чака може би в засада.
Менго:
Подлец! Изчадие на ада!
Лауренсия:
От него нямаме покой
и ден, и нощ.
Менго:
О, боже, дай
връз него мълния да падне,
та на безумствата му гадни
най-после да се сложи край!
Лауренсия:
По-страшен е от звяр свиреп,
от зла змия, от чума черна!
Менго:
О, нейде само да го мерна!…
Дочух, преследвал е и теб,
и че съвсем безсрамен бил,
когато те издебнал тайно.
Фрондосо те спасил случайно,
дори за малко не убил
той командора с арбалета.
Лауренсия:
Мъжете ненавиждах аз,
ала след случката тогаз
с друг поглед гледам на мъжете.
За мен Фрондосо е герой,
но днес е застрашен опасно
животът му!
Менго:
Да, много ясно,
за месец-два ще трябва той
да се укрие!
Лауренсия:
Ти си прав!
Аз му го казвам и го моля,
но той не слуша женска воля
и се кълне, обзет от гняв,
че командора ще намери
и на въже ще го качи!
Паскуала:
Фрондосо е храбрец! Личи!
Менго:
Аз командора да умеря
със камък ще е по-добре!
Веднъж с десницата юнашка
да развъртя аз мойта прашка —
той като куче ще умре!
Той ми изглежда по-жесток
от римлянина страшен Сабал.
Лауренсия:
Наричал се Хелиогабал,
но все едно е кръволок!
Менго:
Историята е мъгла
за мен, но всяка мръсна слава
Фернандо Гомес надминава!
Аз мисля, че и досега
природата се чуди — мигар
е раждан от жена?
Паскуала:
Роден
