е сякаш той от разлютен

и страшно кръвожаден тигър!

Осма сцена

Същите и Хасинта

Хасинта:

Ако на дружбата държите —

спасете ме!

Лауренсия:

                        Ела при нас!

Тревога има в твоя глас,

разплакани са ти очите…

Паскуала:

Сам Бог е дружбата създал.

Приятелки сме ти и двете!

Хасинта:

Сестрици мили, помогнете!

На път за Сиудад Реал

слугите зли на командора

оръжието безчестят

и искат да ме поднесат

като подарък на сеньора!

Лауренсия:

Да ни запази Господ-Бог

от нашия печален жребий!

Той ще си поиграе с тебе,

ала със мен ще е жесток!

(Излиза)

Паскуала:

Защо не съм родена мъж?

Уви, Хасинта, от момиче

Ти търсиш помощ!

(Излиза)

Менго:

                                Не отричам,

че аз съм мъж. За мен се дръж,

не бой се! Всичко е наред!

Хасинта:

Оръжие?

Менго:

                Да, имам. Страшно!

Хасинта:

Какво е?

Менго:

                Виждаш ли го? Прашка!

А камъните са навред…

Девета сцена

Хасинта, Менго, Ортуньо, Флорес, войник

Флорес:

Ще бягаш, а? От нас ли? Как?

Хасинта:

Загинах, боже мой!

Менго:

                                        Сеньори,

недейте!… Ний сме прости хора…

Флорес:

О, той я брани?… Къш, глупак!

Менго:

Роднини сме и аз не крия,

че искам да й защитя

от посегателство честта!

Флорес:

Хванете го! Да се убие!

Менго:

Кълна се в слънцето високо —

назад! Че ако аз река

да грабна прашката в ръка,

ще си изпатите жестоко!

Вы читаете Фуенте Овехуна
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату