е сякаш той от разлютен
и страшно кръвожаден тигър!
Осма сцена
Хасинта:
Ако на дружбата държите —
спасете ме!
Лауренсия:
Ела при нас!
Тревога има в твоя глас,
разплакани са ти очите…
Паскуала:
Сам Бог е дружбата създал.
Приятелки сме ти и двете!
Хасинта:
Сестрици мили, помогнете!
На път за Сиудад Реал
слугите зли на командора
оръжието безчестят
и искат да ме поднесат
като подарък на сеньора!
Лауренсия:
Да ни запази Господ-Бог
от нашия печален жребий!
Той ще си поиграе с тебе,
ала със мен ще е жесток!
Паскуала:
Защо не съм родена мъж?
Уви, Хасинта, от момиче
Ти търсиш помощ!
Менго:
Не отричам,
че аз съм мъж. За мен се дръж,
не бой се! Всичко е наред!
Хасинта:
Оръжие?
Менго:
Да, имам. Страшно!
Хасинта:
Какво е?
Менго:
Виждаш ли го? Прашка!
А камъните са навред…
Девета сцена
Флорес:
Ще бягаш, а? От нас ли? Как?
Хасинта:
Загинах, боже мой!
Менго:
Сеньори,
недейте!… Ний сме прости хора…
Флорес:
О, той я брани?… Къш, глупак!
Менго:
Роднини сме и аз не крия,
че искам да й защитя
от посегателство честта!
Флорес:
Хванете го! Да се убие!
Менго:
Кълна се в слънцето високо —
назад! Че ако аз река
да грабна прашката в ръка,
ще си изпатите жестоко!