Десета сцена
Командорът:
За някаква си дреболия
да спирам бързия жребец?
Флорес:
Ще трябва тоя див градец
немедлено да се затрие,
та да изчезне от света!
Опълчват ни се тези хора…
Менго:
Сеньор, ако у вас говори
над всичко справедливостта,
войниците с присъда строга
съдете, че отнемат те
от майка и баща дете,
и от съпруг — съпруга! Мога
в градеца да я върна сам аз!
Командорът:
Осъждам ги да видят как
наказвам дръзкия селяк!
Дай прашката!
Менго:
Сеньор!…
Командорът:
Симбранос,
Ортуньо, Флорес — с тая прашка
вържете го добре!
Менго:
Разбрах
как пазите честта ни!
Командорът:
Ах,
във вашата среда селяшка
тъй ли говорите за мене?
Менго:
С какво кажете, и кога
обидихме ви досега?
Флорес:
Да го убием?
Командорът:
Отреден е
за подвиг мечът ви свещен!
На този друго се полага!
Ортуньо:
Какво намислихте?
Командорът:
Веднага
във вид, във който е роден,
старателно го наложете,
привързан там за оня дъб.
Менго:
Сеньор!… Животът ми е скъп!
Ще ме пребият!… Пощадете!…
Командорът:
С юздите удряйте го здраво!
И ако пукне — по-добре!
Менго:
Ще отмъстиш ли ти, небе,
за нечовешката разправа?
Единадесета сцена
Командорът:
Защо побягна? Предпочиташ
пред благородник като мен
един селяк обикновен?
Внимавай, за да не изпиташ
жестокия ни гняв.
Хасинта:
