Магистърът:
На крепостта стените бяха слаби
и вражата войска бе твърде много.
Командорът:
Те победиха, но с безбройни жертви.
Магистърът:
И все пак не успяха да пленят
във боя знамето на Калатрава!
Лишихме ги от тази висша слава!
Командорът:
Уви, пропадна планът ни, Хирон!
Магистърът:
Какво да правя? Сляпа е съдбата
и днес издига тоз, когото утре
низвергва жалък, грохнал и безсилен!
Гласове
Победа за кралете на Кастилия!
Магистърът:
Със факли крепостта е увенчана,
а от прозорците на всички кули
са спуснати победни знамена.
Командорът:
Би трябвало да ги облеят в кръв —
трагедия е празникът им пръв!
Магистърът:
Прибирам се направо в Калатрава.
Командорът:
А аз пък във Фуенте Овехуна.
Ще следвате ли вашите васали
или на краля ще се подчините,
решете сам.
Магистърът:
Аз ще ви известя.
Командорът:
Ще ви научи времето
Магистърът:
О, Боже!
Какви поуки младостта да вземе
от туй жестоко и сурово време?
Шестнадесета сцена
Музиканти
Да живеят дълго
младите съпрузи!
Дълго да живеят!
Менго:
Не сте се трудили със дни
над тая песен, клетва давам!
Барилдо:
Добре, на тебе предоставям —
вземи и друга съчини!
Фрондосо:
Той, Менго, повече от бича
разбира, не от стихове!
Менго:
А ти по-тихо, че снове
наблизо някой и прилича
почти съвсем на командора!
Барилдо:
Недей го споменава ти,
защото той обезчести
невинни и достойни хора!
Менго:
Със него бяха сто войника,
А аз със прашката си — сам.
Виновен ли съм в нещо там?
………………………………
А с друг какво се случи, Боже!
С човек почтен, не казвам кой!
Завързан беше здраво той
