иззад високия стобор!
Ще те попитам, моя мила,
любов и мой светлик любим,
добре ли ние ще решим,
ако другарката ти Хила
омъжим за Фрондосо? Радва
градеца с честността си той
и с други качества безброй…
Какво ще кажеш?
Лауренсия:
Хила сватба
ще вдига?
Естебан:
Тя го заслужава,
достойна и добра е тя!
Лауренсия:
Сеньор, намирам аз, че — да!
Естебан:
По красота не подобава
тя на Фрондосо!… Затова
на тебе, дъще, бих го дал аз!
Лауренсия:
Главата ти е побеляла,
ала не можеш без шега.
Естебан:
Обичаш ли го?
Лауренсия:
Много време
аз му споделям любовта,
но, както кажеш, татко…
Естебан:
„Да“
да кажа ли?
Лауренсия:
Наместо мене
отговори му ти!
Естебан:
Как? Аз?
Щом тая чест на мен се пада
добре!… Да идем на площада
да търсим свата!
Съветник:
Идвам с вас!
Естебан:
За зестрата какво решихме?
Аз вече съм ви отредил
пет хиляди мараведи,
които за целта спестихме…
Фрондосо:
Към мене ли са тия думи?
Не ме обиждайте сега!
Естебан:
Върви, момчето ми, така
е във Фуенте Овехуна…
Лауренсия:
Доволен ли си?
Фрондосо:
Тръпна цял,
такова щастие изпитвам,
такава радост, че се питам —
не съм ли още полудял?
Сърцето скача, не тупти,
в очите ми избликва пламък,
когато си помисля само,
че вече моя ще си ти!
Петнадесета сцена
Командорът:
Сеньор, повярвайте, друг изход няма,
освен да бягате! И то по-скоро!
