че сме все още разделени.
Не ме измъчвай! Откровено
с „Да“ или „Не“ отговори!
Лауренсия:
Фрондосо, да! Ще кажа „да“
и пред Фуенте Овехуна!
Фрондосо:
О, позволи ми да целуна
следите ти върху пръстта
за тая милост!… Аз възкръсвам
за нов живот! Благословен
да бъде моя първи ден!
Лауренсия:
Прости сега, че те прекъсвам…
Големи думи не реди!
Щом бързаме нетърпеливи
да бъдем двамата щастливи,
при моя стар баща иди
и говори със него! То е
най-важното сега за нас —
да можем сватбения час
да ускорим! Съпруга твоя
ще бъда, клетва аз ти давам!
Но виж, баща ми… Идва той
Върви, Фрондосо!
Фрондосо:
Боже мой,
на тебе аз се уповавам!
Тринадесета сцена
Естебан:
Безсрамното му поведение
кой може вече да търпи?
Градецът целия кипи
от справедливо възмущение.
Фернандо никому пощада
не дава, яростен върви!
Хасинта, бедната, уви,
най-много тези дни пострада!
Съветникът:
На католическия крал
властта ще трябва да признае
Испания! Тук всеки знае,
че власт сам Господ му е дал!
Магистърът на Сантяго
сега лети на боен кон
към Сиудад Реал! Хирон
оттам не може да избяга!
Пък за Хасинта казваш право…
Та кой за нея не скърби?
Естебан:
А Менго? Просто го преби!
Съветник:
Гърбът му място няма здраво!
По-черен е от черен плат
и от мастило!
Естебан:
Замълчете!
Каквото стана — стана! Ето,
треперя цял от срам и яд!
И кой ли жезъл ми е дал да
тежи във немощна ръка?
Съветник:
Щом злото идва от слуга,
защо ядосва се алкалда?
Естебан:
Научихте ли за жената
на Педро? О, да пази Бог!
Намерили я в дол дълбок,
изпаднала в несвяст, горката!
Разбра се, че е поругал
честта й първо командора,
а след това на близки хора
без срам и съвест я отдал!
Съветник:
Там ни подслушва някой!… Кой е?
Фрондосо:
Аз… Позволете ми…
Естебан:
Ела!
Как мога да не позволя,
