хубавице-мургавице?
Острият ми поглед може
през стени да те открие!
Рицарят се приближава,
и момата, в смут обзета,
иска клоните да стори
като мъничко прозорче
със разцъфнала решетка.
Ала този, който люби,
прекосява лесно даже
планини и океани.
И такива думи казва
Рицарят на Калатрава:
— Но защо от мен се криеш,
хубавице-мургавице?
Моят влюбен поглед може
през стени да те открие!“
Седемнадесета сцена
Командорът:
Сватбари, стойте си спокойно,
Не бих желал да ви смущавам.
Хуан Рижия:
Сеньор, така ще бъде, както
ни заповядате!… Место
ли търсите?… От този поход
как се завръщате? С победа?…
Защо да питам, то е ясно…
Фрондосо
Загинах! Боже, помогни ми!
Лауренсия:
Фрондосо, бягай към гората!
Командорът:
Стой там! Веднага го вържете!
Хуан Рижия:
Не се съпротивявай, сине.
Фрондосо:
Нима желаеш да умра?
Хуан Рижия:
Кой? Ти? Защо?
Командорът:
Аз не убивам
невинни!… Ако бях жесток
от мене щяха да си патят
войниците, които водя!
В тъмницата ще го затворя
и собственият му баща
ще му произнесе присъда!
Паскуала:
Сеньор, но той се жени днес!
Командорът:
Какво от туй? Аз знам, че има
достатъчно мъже в градчето!
Паскуала:
Дори да ви е оскърбил,
простете му великодушно,
сеньор — тъй както подобава
на благородния ви сан!
Командорът:
Не мога, Паскуала. Той
с постъпката си оскърби
не мен, а нашия магистър
Родриго Телиес, честта му,
и целия ни славен орден.
Фрондосо трябва да накажа
за пример и за назидание,
защото може някой друг
да се намери, който утре
ще вдигне знаме и за бунт!
Известно е на всички, вярвам,
че този селянин посмя
(о, верноподани васали!)
да ме заплашва с арбалет
и смъртоносната стрела
в гърдите ми той бе допрял!
Естебан:
Сеньор, ако могъл би тъстът
да оправдае своя зет,
ще кажа, че така постъпва
мъжът, когато люби. Вие
желаехте, сеньор, насила
