Разпоредете се, кралю,
със кралската си справедливост —
престъпниците час по-скоро
да понесат от вас най-тежко
и най-сурово наказание!
Кръвта на командора вика,
за отмъщение зове!
Кралят:
Бъди уверен, че от мен
те ненаказани не ще
останат! Тази тъжна случка
ме изумява!… Ще отиде
там съдия най-строг, на място
той всичко лично ще разучи
и ще накаже след това
виновниците справедливо!
И капитан да тръгне с него —
за да го охранява там!
Изисква дързостта им удар
за назидание и пример!…
А за ранения войник
извикайте веднага лекар!
Дванадесета сцена
Музиканти
Да живеят дълголетно
Исабел и крал Фернандо!
Смърт на подлите тирани!
Барилдо:
Кажи, Фрондосо два куплета!
Фрондосо:
Ако във тях и този път
без рима думички стърчат,
самички си ги оправете!
„Да живеят Исабел и
крал Фернандо Арагонски!
Тя е с него, той е с нея,
нека заедно царуват!
О, Архангел Михаил
да ги пази непрестанно!
Нека дълго да живеят!
Смърт на подлите тирани!“
Лауренсия:
Сега Барилдо е наред.
Барилдо:
Аз вече си намислих песен!
Паскуала:
Внимавай и кажи ни свесен,
ритмично правилен куплет!
Барилдо:
„Пожелавам на кралете
да живеят сто години
и навред по градовете
врагове да побеждават —
па били те исполини
или дребнички джуджета!
Да живеят сто години
пожелавам на кралете!“
Лауренсия:
Ти, Менго?
Фрондосо:
Твоите куплети?
Менго:
О, аз съм надарен поет!
Паскуала:
Но надарен си най-напред
със синини по раменете!
Менго:
Една неделна сутрин
по моята гърбина
подскачаше камшика,
но всичко вече мина
и нямам вече рани!
О, слава, слава на кралете
и смърт на подлите тирани!
Музиканти
Сто години да живеят
