готов за бой — ако след време
врагът атака предприеме
да си възвърне крепостта.
Кралят:
Това е правилно решено.
Де Кабра нека там стои,
войските да преустрои
и пази прохода безсменно.
С присъствието си ще спира
Алфонсо, който в този час
замисля битка срещу нас
и в Португалия събира
войници. Но като се знае,
че графът е във крепостта,
да му изпита смелостта
едва ли някой ще желае.
Дългът на графа отреди
да дебне за опасност вража
и като денонощна стража
за кралството ни там да бди!
Единадесета сцена
Флорес:
Кралю Фернандо благоверен,
комуто дало е небето
венеца славен на Кастилия
като на мъж със чест и доблест,
ще чуеш вест за най-жестоко,
най-страшно зверство, за което
не се е чувало до днес
по цялата земя!
Кралят:
Разказвай!
Флорес:
Не позволяват мойте рани
да ви опиша най-подробно
какво се случи — нямам време,
животът ми отлита вече…
Аз от Фуенте Овехуна
пристигам, дето бях свидетел
как жителите на градеца,
освирепели до безумие,
убиха своя господар!
Фернандо Гомес, командорът,
убит бе от тълпа коварна,
покорно свеждала до вчера
глава под неговата власт!
На тия селяни им стига
дори съвсем нищожен повод
за да се сметнат недоволни
и да крещят: „Смърт на тирана!“
Със този вик те се събраха
и тръгнаха, за да извършат
зловещото и страшно дело.
Разбиха неговия дом
и не поискаха да чуят,
че рицарски той обеща им
да заплати това, което
дължи на някого от тях!
Те го нападнаха със бяс,
гърдите, украсени с кръст,
на хиляди места пробиха
и от прозореца висок
все още топлото му тяло
захвърлиха надолу, дето
жените чакаха — със ярост
изправили нагоре пики!
Отнесоха го в дом съседен,
косата скубеха, брадата,
и с дива сатанинска стръв
лицето обезобразиха.
В безкрайната си злоба дълго
и ненаситно го терзаха
и цели съхраниха само
отрязаните му уши!
Строшиха после на парчета
и герба му с вика, че трябва
там да се сложи кралски герб,
понеже старият срами ги.
Ограбиха те и дома му
като безсрамни врагове
и командорското богатство
накрая нагло поделиха.
С очите си видях аз всичко,
защото скръбната ми участ
не ме остави да изгубя
живота си във оня сблъсък!
Цял ден се крих. Когато мръкна,
аз се измъкнах със надежда
да ви разкажа за това
позорно, страшно злодеяние!
