Следван от Кейт, Тед мълчаливо премина през просторно мраморно фоайе с изящна дърворезба и скъпи килими. Изкачиха се с асансьор на горните етажи на къщата.
Зад голямо полирано бюро в приемната ги посрещна руса секретарка в елегантен тъмен костюм.
— Тъкмо си тръгвах — обясни тя и стана. — Мога ли да направя още нещо за вас, мистър О’Мейли?
Кейт не обърна внимание на секретарката, която я оглеждаше с нескрит интерес.
— Кажете на Джо да донесе чай! Оттук, мис Донели, — обърна се той към гостенката.
Докато го следваше към обзаведения с масивни мебели кабинет, тя имаше чувството, че е наблюдавана, но не показа признаци на безпокойство. Искаше писмото. Трябваше обезателно, запазвайки самообладание, да го вземе и да си отиде.
Кабинетът не беше просторен, но имаше високи прозорци с изглед към Сент Винсент и оживената улица. Върху голямо бюро бяха натрупани папки и документи, а на едно от креслата съзря мостри от туид. Топлите, хармонично съчетани цветове поразиха Кейт, но тя не изрази мнението си. Колкото по-малко говореше при тези обстоятелства, толкова по-добре бе за нея.
На една от стените висеше портрет на белокоса дама с приятна външност. Вероятно бе майката на О’Мейли.
Кейт седна. От мястото си забеляза снимка на симпатична млада жена. Успя да я разгледа по-обстойно, тъй като Тед бе с гръб към нея. Може би е съпругата му или неговата сестра?
На вратата се почука и влезе висок мъж с количка за сервиране, върху която имаше пресни сладкиши и сервиз за чай.
— Това е всичко, Джо. Благодаря! — отсече Тед.
Застана пред бюрото и започна да прелиства папките. Дали не търсеше писмото? Измина безкрайно дълго време в потискащо мълчание, преди да я помоли да сервира чая. Кейт взе тежкия сребърен чайник и напълни двете чаши с позлатен кант. Чувстваше умора след всичко преживяно, а горещият чай силно я примамваше. Сладкишите не докосна, въпреки че умираше от глад.
— Без захар, само с малко мляко — помоли Тед. Погледите им се срещнаха, когато му подаде чашата.
— Какво ви е разказвал моят шурей за брака си, мис Донели?
Кейт едва не изпусна чашата си и веднага я сложи на подноса.
— Мистър О’Мейли, тук съм заради писмото, а не да отговарям на въпросите ви! — намръщи се тя.
— Окей! Неговата версия ми е известна: бедният Майкъл е застанал пред олтара против волята си и се е венчал, преди да разбере какво става. Досега е изпълнявал добре съпружеските си задължения и винаги е зачитал мнението на Диана. Така ли е?
Кейт сложи три бучки захар и продължително разбърка чая си. Тед непрекъснато я наблюдаваше и вероятно му бе направило впечатление треперенето на ръката й. „Дано не разлея нищо“ — С най-голямо удоволствие би плиснала чашата в лицето му, но се въздържа и отпи глътка, за да събере мислите си, преди да отговори.
Чаят беше ароматен и силен — цяла благодат. След малко почувства ободряващото му действие.
— Съжалявам, мистър — невъзмутимо каза тя — това не ви засяга!
Тед се облегна и я загледа с нескрита ирония. При вида на лукавия блясък в очите му я побиха студени тръпки. Не знаеше защо, но винаги, когато я погледнеше, тя настръхваше. Никога досега не беше виждала очи с такъв цвят — стоманеносиви, с невероятна прозрачност. Жестоки, страшни очи… Тръпки я полазиха отново.
— Няма да ми повярвате, мис Донели, но откакто се застъпих за вас, тази история ме засяга пряко — огорчено отвърна той.
Кейт се вцепени:
— Не ви разбирам?
Сестра ми имаше намерение да се разведе — продължи Тед, — а като причина за това да изтъкне вас. Можех да й въздействам.
Между мен и Майкъл не е имало нищо! — защити се тя. — Ние сме само приятели.
— Достатъчен е фактът, че сте прекарали с него една нощ. Става въпрос за 6 срещу 7 август, когато сте били заедно в палатка на плажа.
Ужасена, Кейт изпусна чашата си на дебелия килим. Не знаеше как да отвърне на предизвикателството. Вярно, че бяха една нощ на плажа, за да наблюдават изгрева, но напълно облечени и покрити с топли завивки. Беше тиха нощ, изпълнена с обещания. Майкъл нежно я притискаше в обятията си. А сега този мъж имаше дързостта да оскверни нейната любов.
— Нищо не се е случило! — повтори тя.
Откъде ли Тед О’Мейли знаеше? Дали не бяха ги наблюдавали? Или с помощта на детектив са следили професор Догън? Въпроси, на които тепърва ще търси отговор.
— Не ме убеждавайте във вашата невинност! — поклати глава Тед. — За щастие, убедих Диана да не предприема крайната стъпка. Тя и Майкъл решиха да започнат отначало, затова и двамата са в Лонг Айлънд.
Кейт стана.
— Бихте ли ми предал писмото?
— Съжалявам! — отвърна Тед О’Мейли. — Налага се да го прочетете тук! По принцип пазя документи от такова естество. Връзката ви с моя шурей е прекъсната завинаги. Ако притежавате други писма, моля, унищожете ги!
Тя се досети за телеграмата, чието съдържание знаеше наизуст, спомни си и за посвещението в една фламандска книга, която й беше подарил и за портрета си, скициран от него върху една карта за меню. Това бе всичко, но за нея означаваше много. За нищо на света не би го унищожила или предала на този мъж.
— Готови сме да откупим доказателствата. Назовете една цена?
Кейт пребледня като платно.
— Не ги продавам! — ядоса се тя. — Моля, писмото!
Мълчаливо той й подаде плик със знака на фирмата за туид.
— Естествено, знаете съдържанието, нали? — подхвърли Кейт. — Може дори да сте диктувал и текста?!
— Ако искате, вярвайте, но действително не съм чел писмото!
Кейт се отпусна. Срещу нея беше белокосата жена от стената. Гняв я обзе при мисълта, че се оставяше така лесно в ръцете му.
„Не може да бъде! — мина през главата й. — Това ли е краят?“
Извади писмото от плика, постави го в скута си и го погали. През това време Тед запали цигара със златната си запалка. Кейт се опита да запази самообладание. Установи, че ПОЧЕРКЪТ бе на Майкъл. Фирмената бланка я навеждаше на мисълта, че то е било написано в този кабинет, на това място. Тед е попритиснал шурея си, кой то от страх пред обществен скандал е бил принуден да се съгласи да отпътува до Америка. Тед беше замесен…
Очите й се насълзиха, докато четеше прощалното писмо от Майкъл.
„Скъпа Кейт! Тъй като остават няколко минути до излитането ми за САЩ, възлагам на Тед да те информира за причините, принудили ме на тази стъпка.
Скъпа, трябва да знаеш: времето, прекарано с теб, ще остане незабравимо за мен. Аз те обичам и винаги ще те обичам, Кейт. С Диана искаме да започнем отначало. Вероятно в бъдеще ще ни се отдаде да имаме брак, основан на внимание и симпатия, ако не на любов.
Кейт, животът е пред теб. Ще направиш кариера и ще си намериш мъж, който да ти донесе щастие и да ти даде това, което аз не успях.
Винаги, докато съм жив, ще нося в сърцето си твоя образ, скъпа.
Сбогом, Кейт, и извинявай…
Майкъл“
