— Какво ти е, Кейт? Изглеждаш отчаяна… Нещо не е наред ли? — състрадателно запита Лаура.
Кейт се стегна и се опита да се усмихне. Ако й признаеше истината, животът й щеше да стане непоносим. Достатъчно бе, че работеше за Тед, а той знаеше всичко…
— Разкажи ми нещо за фирмата? — помоли тя, за да се разсее. — Бих се ориентирала по-добре в новата си работа, ако науча повече за нея.
Лаура не чака да я молят втори път:
— Аз също работя за фирмата, но в къщи. Цял Уиклоу всъщност се труди за мистър О’Мейли.
Кейт долови скрит подтекст в гласа й, когато добави:
— Работата е монотонна. Предпочитам да съм във фабриката, но мъжът ми не иска и да чуе…
Погледът на гостенката пробягна по декоративните килими на стената.
— Твои ли са? Сигурно тази работа ти доставя удоволствие?
Лаура повдигна рамене:
Аз съм общителна. Предпочитам да работя във фабриката, защото там мога да се срещам и разговарям с различни хора. А и заплатата е твърда. Тук съм постоянно пред тъкачния стан, а Питър не обелва дума. Той е сноб, твърдоглав е като всички ирландци — така че ми е много по-трудно. Да работя във фабрика според него е непрестижно и под достойнството на жена на учител…
— Има ли и други предприятия за туид в Ирландия? — прекъсна я Кейт.
— Няколко са, но там се произвежда готова продукция. Най-добрият туид е от овчите ферми в Уиклоу и Донегал и се тъче на механични станове от жените на фермерите. Образците се изработват в дизайнерския отдел. Платът е известен с качеството си в целия свят.
Преди да продължи, тя се замисли:
— Често се питам, кой ли ще носи изтъкания от мен туид в Париж… Лондон… Ню Йорк?
В очите й заиграха весели пламъчета при споменаването на световните модни метрополии.
— Представяш ли си, нашата мила Кейт идва в Дъблин — не преставаше тя. — Слиза от влака, среща Тед О’Мейли, показва му рисунките си и получава работа. Ти ще стигнеш далече, помни ми думата, моето момиче!
Кейт не искаше да слуша хвалебствия, още повече, че казаното от Лаура отговаряше само отчасти на истината.
— Мистър О’Мейли ли е шефът? — запита тя. — Той ли е управител на фирмата?
— Да, той взема всички важни решения и разработва най-добрите дизайни. Под негово ръководство предприятието преуспява през последните десет години. Ето, погледни каталога с мострите!
Лаура поведе Кейт към хола, който заемаше цялата предна част на къщата — голямо помещение с варосани стени, трегери и ръчно тъкани килими. В ъгъла бе монтиран тъкачен стан, а до него — голям кош гранчета вълнена прежда в разнообразни шарки. Те образуваха палитра от цветове и веднага приковаха вниманието й.
— Може ли да погледам как тъчеш?
— Сега ще ти покажа, а после ще опиташ сама — обеща Лаура, като подбираше преждата.
Тя избра различни оттенъци на синьо, светлосиво и накрая бяло. Тази смесица имаше поразително въздействие.
— Образецът е разработен от Тед. Когато пое нещата в свои ръце, той забрани да се използват старите мостри и въведе туид с пастелни цветове, въпреки жестоката съпротива от страна на съдружника му Майкъл.
Лаура посочи коша, засмя се и продължи:
— Известни лондонски шивачи от Сейвъл Роу, виждайки новия туид, поръчаха големи количества за по- заможните си клиенти. Така платът ни придоби световна известност. А сега виж каталога! Харесват ли ти образците?
Кейт разлистваше омагьосана. Сполучливо съчетаните цветни комбинации я поразиха силно. Познанията й по изобразително изкуство й помогнаха да долови тънкия усет на Тед към цветовете и неговата прозорливост при подреждането им. Възможността да хвърли ръкавицата на този гений бе голямо предизвикателство за нея. Искаше й се час по-скоро да започне работа. Така по-бързо би забравила болезнените си разочарования и може би щеше да превъзмогне мъката от раздялата си с Майкъл.
Тракането на тъкачния стан я откъсна от мислите й. Проницателният поглед на Лаура отново й напомни да бъде нащрек, за да не издаде какво крие в душата си.
— Бих искала да опитам и аз — помоли тя. — Мечта за всеки художник е да съчетае така цветовете. Нюансите са толкова много, така фино разграничени и всеки оказва огромно въздействие при цялостното им възприемане. Не се учудвам, че Тед преуспява.
Очарована, Кейт опипваше плътната тъкан.
— Скоро ще оспори първенството на шотландците, ако продължи така — предрече Лаура. — Сделките ни са в малък мащаб, тъй като той не желае да произвежда туид с машини. Дори когато големите предприемачи възлагат поръчки с продължителен срок на доставка, шефът предпочита само ръчно тъкан плат.
Лаура погали своя стан и продължи:
— Често избухваше спор между него и стария господин. Догън беше нещастен и отчаян, понеже единственият му син не се съгласи да застане начело на фирмата. Всъщност, Майкъл Догън е професор по живопис в колежа „Тринити“, но името едва ли ти говори нещо.
— Напротив, познавам го! Той осигури стипендията ми — обясни Кейт, забола поглед в образите, които се разливаха пред очите й.
Лаура не знаеше какво премълчава нейната позната и продължи да обяснява:
— Женен е за Диана, сестрата на Тед. Пари при пари отиват, както се казва. Наследството е от бабата му, която едно време е произвеждала туид в къщи.
Кейт си спомни за портрета в кабинета на „шефа“ си. Сигурно бе тя.
— Бракът им беше по сметка, както често става в Ирландия. Най-големите облаги получи фирмата чрез сливане на капиталите, но семейството не остана без проблеми. Неотдавна чух, че се скарали и затова сега са в Америка. Може би щяха да бъдат малко по-щастливи, ако имаха деца.
Кейт не искаше да слуша повече думите на Лаура, застана на колене пред коша и започна да подрежда преждата по цветове, за да прикрие вълнението си. Избра бяла прежда и я постави до кобалтово синя, но контрастът й се стори рязък и бързо я смени. Как ли Тед успяваше да комбинира тези противоположни шарки?
Затвори очи и си представи родния остров Гърнзи при изгрев слънце — блестящ като смарагд с безброй бои и цветни нюанси, които трептяха, преливайки се.
Нищо в природата не се състои само от един цвят. Всеки цвят съдържа безброй полутонове, особено морската шир, която сменя багрите си в зависимост от светлината — тази искряща в зелено морска синина, която те кара да затаиш дъх.
Кейт така бе потънала в мислите си, че не разбра кога станът спря, вратата се отвори и някой влезе в стаята. Обърна се и видя Тед О’Мейли до себе си.
— Тъкмо си мислех как съчетавате така сполучливо цветните мостри?
Тед коленичи до нея.
— Използвам два допълнителни цвята и добавям един контрастен. Практически в това се крие тайната. Да опитаме ли? — предложи той и избра тъмночервена прежда, червеникава, виолетова и накрая бледорозова.
— Е, какво мислите за комбинацията?
— Изключително! — въодушеви се Кейт. — Истински букет от полски цветя…
— Вие, художниците, си приличате — подметна Тед.
— Всички сте непоправими романтици. Трябваше да ви назнача в рекламния отдел!
Тя почувства накъде отива разговорът. Изглежда, искаше да уязви не само нея, но и Майкъл. Надигна се бавно, решена да не се поддава на предизвикателството. По-добре беше да не влиза в конфликт с този мъж, от когото зависеше твърде много. Той беше шеф на Лаура и й даде работа до завръщането на Майкъл или поне докато се свържеше с него.
