Фейд затаи дъх и се отдъпна.
Свещения се появи в кабинета и се насочи към изхода.
— Само за миг — каза Джоз. — Искам да си поговорим.
Свещеният се спря и въпросително погледна Джоз. Лицето на този млад човек беше прекрасно, но бледо. Кожата на скулите изглеждаше прозрачна, а големите сини очи сякаш бяха погълнати от нищото. На ръст беше едър, но ръцете му бяха тънки и пръстите трепереха от нервна възбуда. По гърба му, почти до кръста, висеше дълга грива от кестеняви коси.
Джоз нарочно седна бавно, без да отдръпва погледа си от Свещения. Заговори спокойно, но в гласа му се усещаха зловещи нотки.
— Намирам поведението ти за не особено дружелюбно. — Тази фраза не изискваше отговор и Свещеният премълча. — Седни, моля те — каза Джоз и посочи скамейката. — Доста неща ще трябва да ми обясниш.
Не беше ли това само резултат на въображението на Фейд? Или наистина в очите на Свещеният пламна огънче и веднага изгасна? Той отново не каза нищо. Джоз, подчинявайки се на правилата на водене на разговори със Свещените, запита:
— Не искаш ли да седнеш?
— Това не е важно — отвърна Свещеният. — Щом сега стоя, то аз ще си стоя.
Джоз се изправи и извърши нещо безпрецедентно. Блъсна към Свещения скамейката, като го удари с нея отзад под коленете. Човекът почти надна на нея.
— Понеже ти сега седиш, то можеш и да продължиш да седиш.
Свещеният отново стана.
— Ще постоя прав.
— Както искаш — сви рамене Джоз. — Трябва да ти задам няколко въпроса и се надявам да ми отговориш точно.
Свещеният премига като сова.
— Ще ми отговориш ли точно?
— Да, но предпочитам да се върна по същия път, по който дойдох.
Джоз сякаш не обърна внимание на забележката му.
— Първо, защо дойде в кабинета ми?
Свещеният внимателно заговори с тон, какъвто се употребява при разговор с дете:
— Езикът ти е нещо смутен. Аз също съм смутен и не мога да отговоря, понеже съм задължен да говоря само истината.
Джоз седна на масата.
— Няма защо да бързаме. Готов съм за дълъг разговор. Позволи ми да те запитам, имаш ли важни причини, които са те заставили да влезеш в кабинета ми и които ти можеш да обясниш?
— Да.
— И много ли са тези причини?
— Не зная.
— Повече от една ли?
— Може би.
— По-малко от десет?
— Не зная…
— Зако отговаряш неопределено?
— Аз не отговарям неопределено.
— Тогава защо не казваш точното количество причини?
— Защото го няма.
— Разбирам. Ти искаш да кажеш, че има няколко причини на единен мотив, който заставя мозъка ти да заповядва на мускулите ти да те доведат тука?
— Възможно е.
Тънките устни на Джоз се изтеглиха в триумфална усмивка.
— Можеш ли да опишеш съставните части на този единен мотив?
— Да.
— Направи го.
Това беше заповед, която за Свещените бе недостъпна. Всяка форма на насилие, известна на Джоз — огън, меч, жажда, травма, — бяха неубедителни за Свещените и те ги пренебрегваха като нещо несъществуващо. Вътрешният им свят беше единственото реално за тях. Всякакви действия на хората биха ги оставили абсолютно пасивни и безстрастни. Като разбираше това, Джоз промени своята заповед:
— Можеш ли да помислиш за съставните части на мотива, който те подбуди да дойдеш тук?
— Да.
— Какви са тези елементи?
— Желанието да видя.
— И още?
— Желанието да се поупражнявам в ходене.
— Разбирам те. Но не желаеш ли да се отклониш от прямите отговори на въпросите ми?
— Аз отговарям на тези въпроси, които ми задаваш. Нашата вяра се заключава в това, да даваме истински отговори на тези, които търсят знание. Тук не може да има никакви отклонения.
— Ти казваш така. Но не ми даде удовлетворителен отговор на това, което ме интересуваше.
Отговорът на Свещения беше едно неестествено разширение на зениците му.
— Добре — каза Джоз. — Можеш ли да помислиш за другите съставящи на този сложен мотив, за който говорим?
— Да.
— какви са те?
— Интересувам се от древните неща и дойдох в кабинета ти, да се възхищавам от остатъците на миналите времена.
— Така ли? — повдигна вежди Джоз. — Щастлив съм, че притежавам такива удивителни съкровища. Та, кое от моите древности те е заинтересувало най-много?
— Книгите, картите и кълбото със Света-свод в него.
— Светът-свод ли? Едем?
— Това е едно от имената му.
Джоз прехапа усни.
— Значи си идвал в кабинета ми да гледаш древностите. Добре, а какви са другите съставящи на мотива ти?
Свещеният се заколеба.
— Предложено ми бе да дойда тук.
— От кой?
— Деми.
— Защо ти е предложил това?
— Не съм сигурен.
— Досещаш ли се?
— Да.
— Каква е догадката ти?
Свещеният направи слаб жест с ръка.
— Деми иска да стане Върховен Човек и желае да разбере основните принципи на вашето съществуване. Или Деми иска да измени условията на търговията. Възможно е, да е очарован от моите описания на твоите древности, или го интересува оптиката ти, или…
— Достатъчно. Какви от тези предположения, както и от онези, които не каза, считаш най-вероятни?
— Нито едно.
Джоз отново вдигна с удивление вежди.
