— Как да разбирам това?
— Понеже може да бъдат изказани всякакво количество предположения, то истината става вероятностна, а самата концепция — лишена от значение.
Джоз се намръщи уморено.
— От предположенията, които в дадения момент са ти дошли в главата, кое смяташ за най-вероятно?
— Мисля, че за Деми е желателно, да идвам и да стоя тук.
— Какво ще получиш за стоенето си?
— Нищо.
— Тогава Деми не те е изпратил тук само да стоиш.
Свещеният премълча.
Тогава Джоз зададе точно формулиран въпрос:
— Как ти смяташ, какво би искал Деми, като те изпраща тук?
— Той би искал аз да разбера, как мислят Горните Хора.
— И ти разбра ли, идвайки тук, как мисля аз?
— Узнах много.
— Как това ще ви помогне?
— Не знам.
— Колко пъти си идвал в кабинета ми?
— Седем пъти.
— Защо сте избрали за това мене?
— Синода одобри моя танд. Аз мога… да бъда следващия Деми.
Джоз през рамото си нареди на Фейд:
— Свари чай — после се обърна към Свещения. — Какво е това танд?
Свещеният въздъхна дълбоко.
— Танд е изражението на моята душа.
— Как изглежда?
Изразът на лицето на Свещения стана непостижимо.
— Това не може да се опише.
— Аз имам ли го?
— Не.
Джоз вдигна рамена.
— Значи ти можеш да четеш мислите ми, а?
Отвърна му мълчание.
— Ти можеш ли да четеш мислите ми?
— Не особено добре.
— Защо ти е да знаеш мислите ми?
— Ние живеем в един свят. И понеже не ни е позволено да действуваме, то ние трябва да знаем.
Джоз се усмихна скептически.
— Какво ще ти помогне знанието, ако не можеш да го приложиш?
— Ходът на събитията е подчинен на Разума. Така че, когато наливаш вода в един съд, тя заема неговата форма.
— Ха! — внезапно се раздразни Джоз. — Вашата доктрина предполага невмешателство в нашите работи, но въпреки това вие позволявате на „Разума“ да създава условия, които да влияят на събитията. Това вярно ли е?
— Не мога да кажа.
Джоз промени темата на разговора.
— Къде отива тунелът под моята работилница?
— В пещерата.
Фейд постави до Джоз сребърното чайниче. Той си наля и отпи. Разговорът можеше да има множество варианти — той и Свещеният бяха въвлечени в продължителна игра на думи и мисли. Свещеният бе свикнал на търпение и ловки увъртания, на които Бенбек противопоставяше гордост и решителност.
Свещенният явно бе огорчен от необходимостта да говори само истината, докато Джоз трябваше да се придвижва пипнешком, като слепец към целта, без да се грижи за цената, която ще трябва да заплати.
Добре, помисли Джоз, да продължим. Ще видим, кои нерви първи няма да издържат. Той предложи на събеседника си чай, но му бе отказано с такова бързо кимване на главата, че сякаш Свещеният се разтрепера.
— Ако поискаш нещо за пиене, само ми кажи. Аз така се наслаждавам на разговора ни, че, страхувам се, тя може да продължи докато не се изтощи търпението ти… Може би искаш да хапнеш нещо?
— Не.
— Е, както прецениш. Но да се върнем към нашия разговор. Пещерата, която спомена преди малко, населена ли е със Свещени?
— Не разбирам въпроса ти?
— Свещените използуват ли тази пещера?
— Да.
Постепенно, частица по частица, Джоз узна, че пещерата се съединява с цяла редица други помещения, в които Свещените топят метал, леят стъкло, хранят се, спят и извършват ритуалите си. В миналото оттам е минавал изход от Долината Бенбек, който отдавна е затворен. Защо? В звезния куп ставали войни, групи бежанци търсили спасение на Ерлит, като се заселвали в клисурите и долините. Свещените предпочитали да се затворят и затова преградили входовете в пещерите си. Къде са били тези входове? Някъде в северния край на долината. Около Канарите Бенбек ли? Възможно е. Но търговията между хората и Свещените ставала през входа под Маунт Хетрон. Защо? Просто обичай, заяви Свещеният. При това този вход бил достъпен от страна на Щастливата Долина и Фосфорната клисура. Колко Свещени живеят в пещерите? Не е известно. Едни се раждат, други умират. А, например, колко са били тази сутрин? Ами, около петстотин.
По това време Свещеният се изпоти, а Джоз прегракна.
— Да се върнем на мотива, всъщност, към съставните му части, които са те довели в моя кабинет. Свързан ли е със звездата Керолайн и възможните нови нападения на Базовите или, както преди са ги наричали, Графовете?
Свещеният отново се заколеба.
— Да — отвърна той накрая.
— Ще ни помогнат ли Свещените против Базовите, когато те дойдат?
— Не.
Отговорът беше кратък и напълно определен.
— Но Свещените биха ли искали да прогонят Базовите от Ерлит?
Нямаше отговор.
Джоз измени въпроса си.
— Искат ли Свещените да бъдат прогонени Базовите от Ерлит?
— Разумът изисква, ние да стоим настрана от работите като на хората, така и на нехората.
Джоз си захапа отново устните.
— Да предположим, че Базовите завладеят вашите пещери и ви подкарат на Керолайн; каво ще стане тогава?
Свещеният сякаш се разсмя.
— На този въпрос не може да има отговор.
— Ще се съпротивлявате ли на Базовите, ако те направят такъв опит?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
Джоз се разсмя.
— Но отговорът не е отрицателен
Свещеният се съгласи.
— Значи, вие имате някакво оръжие?
