Внезапно Карколо взе решение. Той се запъти към един Паяк и се обърна към хората си.
— Отивам в Долината Бенбек. Той ме лиши от всичко и аз искам да видя, какво ще стане с него. Не искам да ви заповядвам. Можете да дойдете с мен, а може и да останете. Само помнете — Джоз Бенбек не ни даде възможност да се сражаваме с Базовите.
Той тръгна. Хората погледнаха опустошената си долина, погледнаха и след него. Черният кораб се плъзгаше над Маунт Деспойр. Нямаше какво повече да правят в тази долина. Те събраха уморените дракони и потеглиха по следите на Карколо.
ГЛАВА 9
Ървис Карколо на своя Паяк мина през Сканс. Грандиозните канари надвисваха от всички страни. Блестящият Скен бе изминал вече половината си път по небето. Карколо остави зад себе си валовете на платото и се насочи към връх Барч и Хребета Нортгард. Не обръщаше внимание на умората на Паяка и го пришпорваше непрекъснато. Сивозеленият мъх летеше под краката на дракона, а тясната му глава бе спусната ниско и от хрилете му излизаше пяна. Карколо не се грижеше за нищо, в мозъка му не бе останало и капка трезва мисъл, освен ненавистта към Базовите, към Джоз Бенбек, към Ерлит и въобще към всички хора на света.
Когато се приближи до Нортгард Паякът му се спъна и падна. Оказа се с протегната шия и разтворени крака, стенеше от умора и болка. Карколо се огледа с гняв назад към склона на Сканс, да провери, колко хора го следват.
Приближи се Баста Хейвън и огледа падналия Фейд.
— Отпусни юздите. Скоро ще се оправи.
Карколо дочу нещо като укор в гласа на Хейвън. Наведе се над падналия дракон и откопча една тока. Хейвън скочи до него и се захвана да разтрива тънките лапи на Паяка.
— Корабът на Базовите се спуска в Долината Бенбек — каза той.
Карколо кмна мрачно.
— Бих искал да видя кацането. — Той ритна Паяка. — Ставай, достатъчно си почивал. Или искаш аз да вървя пеша?
Паякът стенеше от умора, но въпреки това се изправи на крака. Карколо се накани да го възседне, но Хейвън го хвана за рамото. Карколо гнедно се огледа — каква е тази дързост! Хейвън каза спокойно:
— Затегни ремъците, иначе скоро ще паднеш и ще си счупиш костите.
Като ръмжеше презрително нещо за себе си, Карколо натегна ремъците. Паякът завика от болка. Но Карколо не му обърна внимание, възседна го и драконът тръгна напред с треперещите си крака.
Отпред, като бял нос на кораб, израстваше връх Барч. Карколо спря, огледа местността и засука мустаците си. Хейвън тактично мълчеше. Карколо се обърна и загледа жалките остатъци на войската си.
По древното русло, заобикаляйки Маунт Хетрон и пресичайки Високите Скали те се спуснаха в Долината Бенбек. Макар и да се придвижваха бавно, корабът на Базовите не ги бе изпреварил много, той сега кацаше, а дисковете на носа и кърмата ярко се обагряха в различни цветове.
Карколо измърмори уморено:
— Сега и Джоз Бенбек ще си има проблеми. Не се вижда нито една душа. Сигурно всички, и хората, и драконите са в тунелите. — Изкриви уста и произнесе с елеен глас, като пародираше Джоз: — „Ървис Карколо, скъпи мой приятелю, има само един отговор на нападението — копай тунели!“ Аз му отговорих: „Нима аз съм Свещен, че да живея под земята? Копай и рий, Джоз Бенбек, прави каквото искаш, но аз съм старомоден човек — и ще ида под земята, едва когато умра.“
Хейвън повдигна рамене.
— Тунели или не, те все едно ще ги издухат оттам. Ако се наложи ще преорат цялата долина. Достатъчно са хитри.
Хйвън се ухили сардонически.
— И Джоз Бенбек знае няколко хитрости, сами се убедихме в това, за съжаление.
— Нека залови днес десетина Базови — изригна Карколо. — Тогава ще повярвам, че е умен човек.
Той отиде до самия край на пропастта и застана така, че да се види от кораба на Базовите. Хейвън спокойно го наблюдаваше.
— Аха! — каза Карколо. — Погледни там!
— Не! — отвърна Хейвън. — Прекалено уважавам оръжието на Базовите.
— Брей! — изплю се Карколо, но въпреки това се дръпна от края. После няколко минути гледаше долината и като не забеляза нищо особено махна с раздразнение с ръка.
— Джоз Бенбек няма да дойде тук при мен, какво да се прави. Ако не се спусна долу, не го открия и не го убия, той ще се спаси.
— Или Базовите ще ви хванат и двамата и ще ви затворят в една и съща кошара — каза Хейвън.
— Брей, да му се не види! — отново се изплю Карколо и се отдалечи още повече от края на пропастта.
ГЛАВА 10
Оптическата система, която позволяваше на Джоз Бенбек да вижда цялата си долина на длъж и шир, за първи път бе използувана за практически цели. Опита се да я разработи, но не успя да пригоди старите лещи, затова предложи на Свещените, те да я доставят.
Слепият старец Свещен, който водеше търговията, даде двусмислен отговор — възможността на такъв обект при определени обстоятелства заслужава обсъждане. Минаха три месеца и Джоз почти забрави за намерението. Но веднъж Свещеният в пещерата за търговия се поинтересува, дали Бенбек планира да постави системата за обзор и ако е така, то те са в състояние незабавно да доставят необходимата оптика.
Джоз се съгласи с предложената цена и се върна в Долината Бенбек с четири тежки кошници. Заповяда да прокарат нужните тунели, монтира лещите и откри, че може да разглежда всички ъгълчета на долината.
Сега, когато корабът на Базовите затъмни небето, Джоз седеше в кабинета си и следеше спускането му.
Порталната врата рязко се отвори и вътре влезе Фейд. Лицето и беше бледо, а очите и бляскаха. Когато заговори гласът и трепереше:
— Корабът носи смърт. Дошъл е да вземе нашите души.
Джоз я погледна за миг и отново се обърна към екрана. Корабът се виждаше отлично. Фейд се приближи, хвана го за ръка, обърна го към себе си и се вгледа в лицето му.
— Да избягаме в планините. Не им позволявай да ни хванат така бързо!
— Никой не те спира — равнодушно забеляза Джоз. — Бягай където ти видят очите.
Фейд, без да разбира нищо, го погледна, после се обърна към екрана. Огромният черен кораб се спускаше със зловеща спокойност, дисковете по краищата проблясваха като бисери. Момичето отново погледна Джоз и си облиза устните.
— Ти страхуваш ли се?
Джоз се усмихна
— Какво хубаво има в едно бягство? Следотърсачите им са по-бързи от Убийците и по-яростни от Мегерите. Усещат човек на километри растояние и ще ни измъкнат от всяко скривалище.
Фейдзатрепера от суеверен ужас и прошепна:
— Нека ме хванат само мъртва, не искам да съм жива в ръцете им…
Джоз неочаквано изруга.
— Виж само, къде кацат? На най-хубавото ни поле с вики!
— И какво от това?
— Какво ли? Нима трябва да престанем да се храним?
Фейд удивена и все така неразбираща го погледна отново в лицето. После бавно застана на колене и
