започна да изпълнява ритуалите на теургическия култ — постави ръцете си с дланите надолу от двете страни на тялото си, повдигна ги плавно докато не докосна с тях ушите си и едновременно изплези език. Отново и отново изпълняваше тези жестове и гледаше с безмислен поглед някъде в пространството.
Джоз не и обръщаше никакво внимание, докато Фейд, чието лице се бе превърнало във фантастична маска, не започна тихо да хрипти. Тогава се обърна и запрати в нея куртката си.
— Престани с тези глупости!
Фейд изстена и падна на пода. Устните на Джоз се изкривиха, обхвана го раздразнение, скочи и я изправи на крлака.
— Гледай, Базовите не са дяволи, не са ангели на смъртта, те са само бледи Мегери, изходната база за нашите дракони. Сега веднага прекрати това идиотство или ще заповядам на Вайф да те изнесе навън.
— Но защо нищо не правиш? Седиш и гледаш!
— Засега нищо не мога да направя.
Фейд въздъхна дълбоко, разтрепера се и тъпо се взря в екрана.
— Ще се сражаваме ли с тях?
— Разбира се.
— Как ще надвиеш тази чудовищна сила?
— Ние ще направим, каквото можем. Те още не са се срещали с нашите дракони.
Корабът се приземи в полето от пурпур и зеленина близо до входа в клисурата Клибърн. Люковете се раздвижиха, показа се стълбата и се спусна.
— Гледай — каза Джоз. — Сега ще ги видим.
Фейд се взря в странните бледи фигури, които предпазливо се спускаха по стълбата.
— Те изглеждат така странни и някак си изкривени…
— Това са Базовите. От техните яйца се излюпват драконите. По същия начин постъпват и с хората. Ето идват тежковъоръжените войници.
Тежковъоръжените войници по четирима в редица, със строева стъпка, слязоха на земята и се спряха на педесетина метра от кораба. Оформиха се три отряда по двадесет войника — ниски хорски фигури с масивни плещи, дебели вратове и непроницаеми лица. Носеха доспехи от някакъв черен със син отенък метал, а от широките пояси на всеки висяха меч и пистолет. На шлемовете им имаше кръст от остри копия, а ботушите бяха снабдени с ножове.
Сега от отворите се появиха Базовите. Ездитните им животни напомняха с нещо хора, но се движеха на четири крака и гърбовете им се издигаха високо над земята. Главите им бяха дълги и без коси. Базовите ги управляваха с небрежно докосване на шпорите си. Като се оказаха на земята те запрепускаха по полето вики. През това време тежковъоръжените хора спуснаха по стълбата някакъв механизъм с три колела. Муцуната му със сложна форма бе насочена към селището.
— Те никога не са се готвили така грижливо — измърмори Джоз. — Ето, идват и следотърсачите — той ги броеше, — нима само двадесет? Вероятно им е трудно да ги развъждат. При хората поколенията се сменят бавно, а драконите всяка година снасят яйца.
Разузнавачите се разпръснаха на всички страни и стояха на свободни групи. Като същества бяха високи около два метра с изпъкнали черни очи, клюнести носове и малки уста, свити сякаш за целувка. От тесните им рамена висяха дълги ръце. Чакайки нещо, те се разхождаха насам накам и оглеждаха долината. Близо до тях, но все пак встрани се мотаеха оръженосците — хора облечени в дълги свободни халати и зелени и жълти шапки. Те докараха още две машини и веднага започнаха да ги подготвят и насочват.
Неочаквано цялата група замря напрегнато. Тежковъоръжените тръгнаха напред с твърдата си походка, с ръце на пистолетите и мечовете.
— Те чакат — каза Джоз.
Фейд изпусна отчаян стон, отново падна на колене и започна да изпълнява теургичните жестове. Джоз се разгневи и заповяда да изчезва от кабинета, а после отиде до пулта за пряка връзка, чиято конструкция беше разработил сам. Каза по нещо на трима абонати, увери се, че охраната е бдителна и отново се върна при екрана.
По полето вики тежковъоръжените се движеха с твърди и напрегнати лица. По фланговете на строя им оръженосците тикаха триколесните машини, а засега следотърсачите останаха около кораба. В ариегарда се движеха десетината Базови, като в ръцете си носеха оръжия с вид на луковица.
На сто метра от входа на Пътя на Керген, извън боя на мускетите на Бенбек, завоевателите спряха. Един тежковъоръжен изтича при количка на оръженосците, натисна я с рамо и я насочи по-точно. Сега можеше да се разгледа целия механизъм, от който се издаваха две черни кълбета. Той запълзя към селището като огромна мишка, а от черните му кълбета заструиха вълни, действуващи на нервната система на хората с излъчване, което би трябвало да ги обезвреди.
Прозвучаха изстрели и облаци дим и прах се вдигнаха над укритията в скалите. Куршумите удряха до тежковъоръжените или отскачаха от доспехите им. От кораба по скалите удари топлинният лъч. В кабинета си Джоз се усмихна. Облаците дим бяха маскировка, истинските изстрели идваха от други места.
Един тежковъоръжен, тичайки на зиг-заг, подскачаше към входа, над който се бяха притаили двама души. Лъчението ги бе засегнало, те се клатеха, но въпреки това събориха голям камък, който удари нападателя и го повали. Известно време той заразмахва ръце и крака, заобръща се, после успя да се изправи и побягна обратно в долината, но падна отново и остана да лежи като се гърчеше в агония.
Армията на Базовите чакаше, без да прояви видимо вълнение.
Настъпи кратко затишие. После от кораба полетяха невидими вълни и там където докосваха скалите, политаха парчета. Някакъв човек изкочи от укритието си, затича се напред и рухна в пропастта, където срещна смъртта си. Когато уцелиха един от наблюдателните отвори, вълните проникнаха и в кабинета на Джоз. В главата му закънтя болка.
През това време оръженосците настройваха оръжието си. Отначало се раздаде глух взрив, после по въздуха се понесе с оглушителен вой сиво кълбо. Но не беше насочено точно и удари портала на входа и изчезна в голям облак бледожълт цвят. Механизмът пусна още едно кълбо и този път то попадна точно в Пътя на Керген, но там нямаше никой и бомбата не причини особени загуби.
Джоз мрачно чакаше в кабинета си. До сега Базовите правеха само опити и те приличаха на игриви стъпки. Очевидно сега ще послезват по-сериозни действия. Вятърът разпръсна облаците газ и дим и показа, че ситуацията си оставаше същата. Загубите бяха равностойно — един тежковъоръжен срещу един човек на Бенбек.
Корабът нанесе удар с червен огън. Скалите около портала се разтресоха, на всички страни се разлетяха парчета и тежковъоръжените потеглиха напред.
Джоз започна да издава заповеди по телефона. Призова командирите си към предпазливост — ако щурмът пропадне, да се приготвят за газови атаки.
Но тежковъоръжените нахлуха в Пътя на Керген. Кратка заповед на Джоз и тунелите и проходите се изпълниха с дракони — Сините Ужаси, Дяволите и Мегерите.
Нашествениците замръзнаха с отворени челюсти. Не очакваха да срещнат такъв противник. Пътя на Керген загърмя от виковете им. В началото на схватката отстъпиха, но после с отчаяна храброст приеха сражението. Битката се преместваше ту нагоре, ту надолу. Скоро започнаха да проличават определени закономерности. В тесните проходи нито пистолетите на тежковъоръжените, нито окованите в стомана опашки на Дяволите можеха да се използуват ефикасно. Мечовете бяха безполезни против костената кожа на драконите, но клещите на Сините Ужаси, кинжалите на Мегерите, брадвите, ноктите и зъбите на Дяволите вършеха кървавата си работа. Един тежковъоръжен и една Мегера бяха приблизително равни по сила, макар нашественикът, когато успяваше да докопа някой дракон с могъщите си ръце, с лекота да извиваше и чупеше предните им крайници и така да побеждаваше по-често. Но ако две или три Мегери обединяваха усилията си, той загиваше. Докато се отбраняваше от една Мегера, друга му съсичаше краката и прегризваше гърлото.
И така, нашествениците отстъпваха в долината, като оставиха в Пътя на Керген около двадесетина мъртви тела. Хората на Бенбек отново откриха огън, но отново успехът им беше минимален.
