ДЕВЕТА ЧАСТ
МУЗИКАНТИТЕ
ГЛУК, САЛИЕРИ, ХЕНДЕЛ, БАХ, БЕТХОВЕН, ХАЙДН
68
Два дена след сватбата по молба на Глук се състоя специално представление на „Отвличане от сарая“. Това бе голяма чест за Волфганг — императорският капелмайстор се славеше като най-знаменит музикант в Европа и любимец на Йосиф II. Глук бе единственият композитор, когото харесваха едновременно Мария Терезия, Йосиф II и Мария Антоанета.
След представлението Глук покани новобрачните у дома си на вечеря. Волфганг, научен още като малък от баща си да не се доверява на този човек, въпреки всичко много ценеше оперното му творчество. Освен това той изпита задоволство от факта, че Констанце също бе удостоена с покана. И без да се колебае, даде своето съгласие.
В каретата, на път за дома на Глук, който се намираше на Михаелплац, Волфганг рече на Констанце:
— Да се срещнеш с Глук е доста по-трудно, отколкото със самия император. Това е сватбеният ни подарък, Щанци. Навярно е решил да ме поддържа.
— Но ти казваше, че винаги ти е препречвал пътя.
— Татко казваше така. Когато във Виена непрекъснато отлагаха представянето на първата ми опера, татко, кой знае защо, си създаде убеждението, че това са интриги на Глук, макар да бе виновен Афлиджо. И в Париж ми забрани да се срещам с него. Впрочем татко излезе прав. Само Глук и Пичини имаха там успех, а на мен не ми обръщаха никакво внимание. После отложиха и „Отвличане от сарая“, дори почти напълно се отказаха от него — пак заради опера на Глук. Освен това не ми харесва слабостта му към интриги и всякакви маневри. Може би е по-добре да се върнем вкъщи.
Каретата им вече навлизаше на Михаелплац. Откак се ожени, Моцарт се намираше във възторжено настроение и въпреки предубеждението си много желаеше да се срещне с Глук, затова Констанце не дръзна да го разубеждава. И все пак попита:
— Мислиш ли, че нарочно ти е създавал пречки?
— Не зная. Но сега може би ще успеем да разберем.
— Ти нали обичаш музиката му?
— Толкова, че съм готов да му простя заради нея.
— В такъв случай всичко е наред.
Волфганг й подаде ръка, помогна й да излезе от каретата така галантно, сякаш тя беше най-красивата и най-почитаната знатна дама във Виена. Разкошното имение на императорския капелмайстор ги задължаваше да се държат по подобаващ начин.
Моцарт се възхити от разположението на дома на Глук: срещу Бургтеатер и близо до Хофбург — идеално място за жилище на придворен музикант.
Волфганг бе слушал много да се говори за това как нашироко живеел маестрото и докато лакеите ги отвеждаха при домакина, се убеди, че в тези приказки има голяма доза истина. Стаите поразяваха с великолепните си гоблени, скъпите килими, кристалните канделабри, украсените с резба мебели, а стените и таваните — с позлатени гипсови орнаменти. Гостната, където седеше страдащият от подагра Глук, положил на възглавничка болния си крак, не отстъпваше по разкош на стаите в Шьонбрун. Наскоро татко бе писал на Волфганг, че Глук се е оженил твърде изгодно: откак Мариане Пергин, най-голямата дъщеря на богат търговец банкер, станала негова жена, той придобил такава зестра, че се отървал от всякакви материални грижи и можел да пише музика по свой вкус.
Кристоф Вилибалд Глук, като видя гостите, с мъка се надигна и си рече: „Колко е млад този Моцарт!“ Волфганг направи поклон и си спомни, че съперникът му също е получил от папата ордена „Златната шпора“, с тази разлика, че маестрото тогава е бил четиридесет и две годишен, а той едва бе навършил четиринадесет.
— Моля ви, господин кавалер, не ставайте — каза Волфганг. —
— Много се радвам, Моцарт, много се радвам — каза Глук с острия си, хриплив глас. — Приемете моите поздравления. Вие, както научих, сте женен съвсем отскоро.
— Да. И по-щастлива двойка няма в цялата империя.
— От колко време сте женен? От три дена?
— От четири!
Гласът на Волфганг, блажено щастлив и младежки, предизвика завист у Глук: отдавна не беше изпитвал подобни чувства. Но той се усмихна и каза:
— Жена ми скоро ще дойде. Тя винаги сама приготвя ястията ми.
Славата на Глук като чревоугодник не беше по-малка от славата му на прочут музикант; преди година получи удар и оттогава дясната му ръка безпомощно висеше. Лицето — старческо, обезобразено от шарка, беше неприветливо. Но той минаваше за най-интересния и умен събеседник и един от най-ловките интриганти в цяла Европа.
— Щастлив съм, Моцарт, че се съгласихте да вечеряте у дома — каза Глук. — Победата ви над Клементи направи силно впечатление на негово величество.
„Интересно какво цели той всъщност“ — рече си Волфганг, но каза гласно:
— Благодаря, господин кавалер. Вие сте един от малцината, чието мнение ценя.
— Вярвам ви. Дори ми оказахте чест, като ме подражавахте, Моцарт.
„Не съм го подражавал, а подобрявал“ — помисли Волфганг, но отново галантно се поклони и любезно отвърна:
— Трябва да се учим при всяка възможност.
Глук не успя да отговори — в гостната влезе пълната му възрастна жена и покани всички в столовата. Въпреки че се държеше любезно, вниманието й бе изцяло съсредоточено в нейния мъж. Госпожа Глук даваше на гостите да разберат ясно, че мъжът й е велик човек и дори начинът му на хранене беше изпълнен за нея с дълбок смисъл, макар Глук да поглъщаше храната така хищно, че Волфганг изпита неудобство и по време на вечерята мълча.
Глук се засити, видът му стана блажен. Оригна се и каза:
— Знаете ли, Моцарт: бях на петдесет години, когато най-после ме признаха. Защо бързате толкова?
— Бързам? Първата ми опера поставиха, когато бях навършил дванадесет години.
— Но вие бяхте дете-чудо — нервно възрази Глук, сякаш трябваше да се примири с това обстоятелство, но не и да се възхищава от него.
— А какво мислите за „Отвличането“, господин кавалер? — попита Констанце.
— Вдъхновена опера. Мелодична. Типично за всеки начеващ композитор.
— Начеващ ли! — възкликна Волфганг. — Но това е десетата ми опера.
— И тя е сантиментална, наивна, романтична, а във великодушието, което пашата проявява към Белмонт, аз например трудно мога да повярвам.
Волфганг премълча, въпреки че много му се искаше да възрази на Глук.
— И все пак вашата музика оживи либретото, придаде му обаяние, което липсва в стиховете. На много места музиката затрогва.
— Благодаря ви. Пръв път почувствувах и обикнах оперната музика чрез вашите произведения.
— А сега?
— Ако там, където се намирам, дават опери на Глук, непременно ги посещавам. Хората, които ценят вокалното изкуство, трябва да слушат музика като вашата.
— Безкрайно любезен сте, господин Моцарт.
— Кавалер Глук, вие сте превъзходен мелодик.
— А какво място отреждате на себе си?
