му в затвора.
Обстановката потискаше Волфганг. Наистина тук имаше бюро, на което да работи, а стените бяха украсени с картини, изобразяващи библейския потоп, но клавесинът беше посредствен и общата атмосфера — гнетяща.
Волфганг скоро се отегчи от еднообразието на ораторията и с удоволствие се зае с една ария за дискант. Постепенно той се увлече и дори взе партитурата със себе си в леглото; в целия дворец тази ария беше за него единственото нещо, скъпо и близко на сърцето му.
Веднъж граф Арко дойде при него да се осведоми как върви композицията, но Волфганг само сви рамене. Щом нямаха доверие в него, и той не беше длъжен да им вярва.
След няколко дена Волфганг помоли лакея да отвори прозореца. Никой освен граф Арко — той напоследък се отбиваше всеки ден — не идваше при него, а Волфганг мразеше самотата. Тя пораждаше тъга, а тъгата душеше мислите. Но сега след като с разрешението на графа отвориха прозорците, вътре нахлуха звънът на камбаните, гласовете на слугите, които точеха вода от чешмата, чаткането на подкови по калдъръмените улици. Привичните звуци раждаха мелодии. Волфганг придаде на своята част от ораторията Хенделова форма и Еберлиново съдържание. Негова светлост ще остане доволен. Волфганг предпочиташе ораториите на Хендел пред всички други, но архиепископът обичаше повече музиката на Еберлин. За да се увери, че неговите мелодии могат да се пеят, Волфганг си ги тананикаше. Той и сега не харесваше гласа си, тънък и писклив, но пееше вярно и дойде до извода, че съчинението напълно подхожда за катедралния хор, който ще изпълнява ораторията.
Граф Арко се изненада, че Волфганг завърши своята част за две седмици. Той никак не очакваше от детето да се справи така бързо със задачата. Почеркът беше детски, партитурата зацапана с мастилени петна и граф Арко реши, че такова произведение не може да се изсвири. Желаейки да се увери в това, даде партитурата на Лоли, но Лоли неохотно потвърди, че Моцартовата част е напълно годна за изпълнение. После графът показа нотите на Хайдн, още незавършил своята част, и той каза:
— Това е заимствувано нещо. Чист Еберлин.
— А може ли да се изпълни?
— Мисля, че да. Но момчето трябва още много да учи.
— А вие на възрастта на Волфганг по-добре ли щяхте да напишете такава музика? — Граф Арко съвсем не се готвеше да взема нечия страна, ала детето бе удивително.
— Нима това е важно в случая?
— За Волфганг — да.
След изпълнението на ораторията архиепископ Шратенбах каза на Леополд:
— Радвам се, че синът ви се оказа достоен за ласкавите отзиви, които получихме от чужбина.
— Благодаря ви, ваша светлост. Надявахме се и се молехме на бога да останете доволен.
— Но ако още веднъж без мое разрешение продължите отпуска си, няма да бъда толкова великодушен.
— Аз съм ваш покорен слуга, ваша светлост.
Шратенбах се развесели. Нима музикантът си мисли, че така лесно може да го излъже? Архиепископът насмалко не каза на Моцарт, че прекрасно разбира колко струват лицемерните уверения в покорност, но размисли: не му подхождаше да води пререкания с един свой подчинен.
— За нас е голяма чест, ваша светлост, че взехме участие в празнуването на вашата годишнина.
— Също такава чест, както да се свири пред Луи XV? Или пред Джордж III?
— По-голяма, ваша светлост. Където и да изнасяха концерти децата, нашите мисли постоянно бяха как да заслужим вашето разположение и благослов.
Архиепископът го удостои с усмивка, но Леополд видя само едно студено озъбване. После негова светлост се отдалечи и Леополд, останал насаме с граф Арко, попита:
— А в какво се състоят моите задължения?
— Не разбирам защо ми задавате подобен въпрос. Малко ли ви се виждат?
— Не, не, разбира се. Но какво точно трябва да върша — настоя Леополд.
— Надявам се, че както преди, и сега сте изкусен цигулар. Негова светлост има нужда от изпълнители и учители, а не от гении. — Като видя, че музикантът се смути, графът омекна: — Леополд, понякога ставате прекалено настойчив. Да, имате необикновени деца, но и моите са необикновени и една дъщеря вече изгубих. Благодарете на съдбата, че се е оказала по-снизходителна към вас.
— Благодарен съм, ваше сиятелство. Но вие, надявам се, разбирате, че децата ми действително заслужиха правото да свирят пред императрицата, пред Луи XV, пред Джордж III.
— Да не сте замислили ново пътешествие? — учуди се граф Арко.
— Съвсем не! Поне засега. Но ако например след година императрицата изведнъж пожелае да чуе децата или намисли Волфганг да съчини нещо за нея, как ще се отнесе към това негова светлост? Това ще бъде голяма чест за Залцбург.
— Може да се измоли още един отпуск. Неплатен. Не бива да забравяте обаче, че сте на служба при негова светост.
— Неплатен отпуск, така ли?
— Ще получите пари, щом пристъпите отново към изпълнение на задълженията си.
— В качеството на заместник капелмайстор?
— Нима според вас трябва да уволним Лоли, който е винаги на услугите на негова светлост?
Леополд мълчеше. Беше силно огорчен. Както и да се стекат събитията, винаги ще се намери предлог, за да не му дадат длъжността капелмайстор.
— На ваше място щях да мисля повече за кариера в Залцбург. Тук имате добри приятели.
— Граф Арко, искрено ценя всичко, което направихте за мен. Благодаря ви.
— Наистина ли ме цените, Леополд?
— Разбира се. Волфганг ми каза, че сте се отбивали при него всеки ден.
— Той е прекрасно момче. Мило и обично, само малко упорито като баща си. Бъдете нащрек, особено когато забележите, че застава на пътя на другите композитори. Веднага щом почувствуват в негово лице сериозна заплаха, незабавно ще се опълчат срещу него, а това, че е дете, ще ги озлоби още повече. — Граф Арко връчи на Леополд златен медал за Волфганг — подарък от архиепископа за първата част от ораторията.
Леополд бе разочарован — златото в медала се оказа равностойно едва на дванадесет дуката, — но на Ана Мария подаръкът й хареса, а Нанерл съжали, че не може да носи медала вместо Волфганг, когото повече заинтересува поръката на негова светлост да напише още едно произведение.
22
За архиепископа Волфганг написа Великденска кантата и тя получи одобрение. Съчини и две симфонии за принц фон Фюрстенберг, за които му платиха. Преработи четири сонати от Шобер и Бах в концерти за клавесин и ги изпълни пред архиепископа, който отбеляза, че са на равнището на Хайдн. Ала върхът на успеха бе поръчката, изпратена от Мария Терезия — да напише за идната година музика по случай сватбата на дъщеря й Мария Йозефа с неаполитанския крал Фердинанд. Волфганг чувствуваше голям прилив на сили, беше отпочинал и жадуваше за нещо ново. Бе готов да съчини за императрицата всичко, което тя пожелае; надяваше се Мария Терезия да спре избора си на опера.
Татко получи отпуск при условията, за които спомена граф Арко. Цялото семейство очакваше е нетърпение пътуването Заминаха за Виена, изпълнени с големи очаквания. Но едва явили се в двора, където щяха да уведомят Волфганг каква музика да напише, в града избухна епидемия от едра шарка.
След седмица стана известна още една ужасна новина. Татко ги събра в малката гостна на квартирата, която наемаха при един златар, и обяви:
— Ерцхерцогиня Мария Йозефа е заболяла от едра шарка. Всички приготовления за сватбата са отложени.
— Какво ще правим? — попита мама.
