рожден ден, и той искаше да отбележи по някакъв начин това събитие.
„Мила моя сестричке.
Свърши немската клоунада и започна италианската. Защото сега слушаме само опери. И все пак дори в «Руджиеро», която има грамаден успех във Верона, някои от певците са истинско нещастие. В тази опера участвува една баронеса с поносим глас и хубава фигура, но тя пее ужасно фалшиво. Първият солист, един кастрат той пее малко по маниера на Манцуоли, притежава хубав и мощен глас, но пък е твърде стар. Изглежда към петдесет и пет годишен. Примадоната има чудесен глас, ала в театъра така много се шушука, че нищо не можеш да чуеш от изпълнението й.
В Мантуа дават прекрасна опера, «Деметрио», от нашия приятел Хасе, но и там пеенето често не струва. Примадоната пее добре, ала много тихо. Втората солистка прилича по външност на гренадир и съответно на това има силен глас, но повечето време пее, като че ли е сърдита. Кастратът пее лирично, обаче взема с голямо напрежение високите тонове. Вторият солист е много стар и не ми харесва. Тенорът е по-добър, но той пък пее с усилие, както повечето италиански тенори.
Първият балетист е добър, прима балерината също, и по всеобщо мнение хубавичка, но седях твърде далеч от сцената, за да потвърдя това. Има и един гротесков герой, който прави интересни скокове по сцената и се оригва, когато я напуска.
Пичини ще пише нова опера и се намира тук, навярно ще се срещнем с него. Макар че е неаполитанец, радва се на голяма почит в Милано Но колкото и да се старае, музиката му си остава гръмка и своеобразна.
От другите новини заслужава да отбележа само една: Гелерт, лайпцигският поет, почина наскоро и вече не пише стихове.
Аз се чувствувам добре и съм си същият палячо. Целувам ръцете на мама хиляди пъти, а тебе — сто пъти по бузката. Адио.
Минаха няколко седмици, преди Леополд да бъде уведомен, че граф Фирмиан вече може да им даде аудиенция.
27
Граф Карл Йосиф Фирмиан стоеше до прозореца на приемната си сам и замислен в очакване на посетителите. После изведнъж прекоси блестящия от чистота паркет; отиде при високото чак до тавана венецианско огледало на отсрещната стена. Бе служил на Мария Терезия дълго и предано и въпреки това след година или най-много две на негово място щеше да седи едно дете. Третият син на императрицата, ерцхерцог Фердинанд, след шест месеца навършваше шестнадесет години и щеше да бъде провъзгласен за управител на Ломбардия след сватбата му с принцеса Моденска. А Фирмиан още бе изпълнен със сили. Взря се в блестящото огледало и видя там един топчест набит мъж на петдесет и четири години с грубовати черти, но без да е още стар. И все пак знаеше, че залезът му е неизбежен. Фердинанд е хабсбург, друго съображение не беше нужно за Мария Терезия.
Императрицата четеше на поданиците си благочестиви проповеди за нравствено съвършенство, а укрепваше властта на хабсбургите с всички средства. Той нямаше избор. Или трябваше да се помири с мисълта, че ще бъде втори, или да се оттегли и да потъне в забвение. И все пак ролята на съветник на ерцхерцога, какъвто смяташе да го направи императрицата, щеше да му даде възможност да провежда повечето свои решения макар от името на Фердинанд и да осъществи следващия си план.
Ако Моцарт се сметнеше за образец какво може да постигне един юноша на тази възраст, веднага изпъкваше детската незрялост на Фердинанд. Музикантът беше година и половина по-млад от ерцхерцога и въпреки това го превъзхождаше с цели десетилетия. Сравнението породи усмивка на лицето на граф Фирмиан. Но не бива да се поема риск; той ще се откаже от всякакъв интерес към Моцарт при най-малкия признак на подозрение от страна на Мария Терезия. И все пак тази идея продължи да занимава графа и той реши добре да я обмисли. Радостното му настроение нарасна, когато камерхерът му въведе четирима от най-изтъкнатите оперни композитори в Италия, които искаше да приеме преди идването на Моцарт и баща му.
Адолф Хасе, Джовани Самартини, Николо Пичини и Йозеф Мисливечек бяха дошли поотделно, но граф Фирмиан нареди на камерхера да ги въведе заедно. И четиримата изглеждаха смутени: защо ли ги бяха извикали по едно и също време? В момента, когато получаваше поканата, всеки от тях си помисли, че ще му предложат нова поръчка за Миланската опера, но сега те очакваха нещо коварно.
Когато музикантите му се поклониха, граф Фирмиан си помисли, че в Италия не е имало по-обаятелен композитор от Хасе, който и сега, вече седемдесетгодишен, продължаваше да бъде привлекателен и се запита доколко това е допринесло за успеха на Хасе, защото италианците бяха големи почитатели на физическата красота.
Самартини, връстник на Хасе, сякаш се беше смалил от последната им среща преди няколко месеца. И все пак този композитор имаше твърде голямо влияние, за да бъде пренебрегнат. Учител на Глук, той се ползуваше с най-голям авторитет в Милано, неговите опери и симфонии се изпълняваха навсякъде.
В момента обаче четиридесет и две годишният Пичини беше най-прочутият композитор в Италия. Дребен, слаб, с необикновено дълъг нос и остра брадичка, с уморено, сериозно изражение на бледото си лице, той не можеше да стои на мястото си спокойно в очакване думите на графа.
Ала Мисливечек, чехът, беше най-неспокоен. Тридесет и три годишен, той бе най-малко известен. Отбелязаните успехи във Флоренция и Болоня нямаха особено значение за Милано.
Донесоха вино, а за Мисливечек и кафе. Пичини наруши изведнъж тягостната тишина, като похвали най-новата опера на Хасе, „Деметрио“, която за съжаление нямал възможност да види.
Хасе въздъхна:
— Навярно последната ми опера. Не беше успешна.
— Как последна! — възкликна Пичини. — Това би било твърде голяма загуба.
Хасе сякаш не му повярва, но не отвърна нищо.
Граф Фирмиан изведнъж рече:
— Моцартови също ще дойдат.
Пичини изпита желание да избяга, Самартини се изненада, Мисливечек бе обзет от смут, а Хасе запита:
— Бащата и синът ли?
— Естествено. Нима някога са се делили един от друг?
— Обикновено никога, ваше превъзходителство, навярно смятате да възложите на младия Моцарт следващото либрето.
— Мислите ли, че си струва?
— Аз не съм импресарио, ваше превъзходителство.
— Но го похвалихте пред принц Кауниц, нали?
— Както ви е известно, ваше превъзходителство.
Граф Фирмиан се развесели. Този музикант не се лъжеше лесно. За да достигне сегашната си слава, Хасе като много други композитори в Италия дължеше определен дял и на интригите. Понякога, мислеше си генерал-губернаторът, преуспелите музиканти могат да се окажат по-добри управници от хабсбургите. Но такава мисъл не можеше да се лансира пред Мария Терезия. Той попита Хасе:
— Смятате ли, че „Мнимата наивница“ подхожда за оперна сцена?
— Никой не може да каже това със сигурност. Не е възможно да се твърди подобно нещо, докато не се направи постановка.
