наивница“.
Волфганг остана разочарован от изпълнението. Тукашните певци не можеха да се сравняват с виенските, но татко изглеждаше толкова доволен, че и той се опита да изглежда така. Негова светлост ръкопляска шумно, когато операта свърши. Волфганг не беше сигурен дали архиепископът ръкопляска от радост, че тя е свършила, или защото наистина му е харесала.
Татко обясни:
— Той напредва в музиката. — Възторгът на татко се подсилваше от факта, че бе получил заплатата за трите седмици, макар че това стана едва след като подаде молба до негова светлост.
Волфганг се радваше, че следващата поръчка бяха две дивертименти. Повери най-хубавата мелодия на цигулките и двете произведения бяха изпълнени по случай завършването на випуските на философите и медиците.
Най-много обаче му харесваше месата, която композира и дирижира в черквата „Свети Петър“ в чест на ръкополагането за свещеник на Каетан [Доминик] Хагенауер, сина на техния хазаин. Докато учеше за свещеник, той беше един от любимите другари в игрите на Волфганг.
Каетан беше с десет години по-голям, но двамата често стреляха с неговата въздушна пушка, а когато Волфганг свиреше, Каетан надуваше меха на органа. Сега приятелят му ставаше отец Доминик и извършваше първата си литургия под звуците на Волфганговата музика. Хазаинът им беше много горд. Той нарече музиката „Меса Доминик“ и каза:
— Волфганг, написал си такава възвишена музика, толкова прочувствена — и благослови момчето.
Волфганг поруменя. Бе вложил сърцето си в тази меса. Искаше да всели у Хагенауер, този човек, който не обичаше да се изтъква, чувство на истинско достойнство и чест.
Същата година той написа нови менуети и маршове, нова симфония за да поддържа темпото, както се изрази татко, но нищо от тази музика не го вълнуваше така, както оперите, които бе написал. Затова когато татко заяви, че заминават за Италия, родината на операта, той се зарадва, макар да му беше малко мъчно, че ще се раздели с Барбара фон Мьолк и Тереза Баризани.
Никакви съмнения не мъчеха Леополд. Всъщност той смяташе, че е чакал твърде дълго. И една вечер, почти година след като се завърнаха от Виена, обяви:
— Негова светлост не само ми разреши да отсъствувам, но ми отпусна и средства.
— Шратенбах ще ти даде пари, за да отидеш в Италия, така ли, Леополд?
— Той вече ги даде. Сто и двадесет дуката. — И Леополд показа сумата на Ана Мария.
— Не мога да повярвам на очите си.
— Казах ти, че ще спечеля разположението му. Той обикна църковната музика на Волфганг. Каза, че щом месите на Волфганг придобият темпераментния италиански стил, момчето ще стане истински маестро. Точно така каза.
Ана Мария разбра — Леополд е постигнал много и трябва да се гордее с него, затова се постара да изрази по-осезателно възторга си, като го целуна. Но мисълта, че отново ще тръгнат на път, все още я караше да бъде въздържана и тя прояви това в целувката.
Леополд имаше друга, още по-неочаквана новина:
— Този път заминаваме само двамата с Волфганг. — И изрече това така решително, че не остави място за спорове, нито за опити да го разубедят.
Очите на Ана Мария се изпълниха със сълзи при мисълта за разлялата.
— Ти казваше, че не ти се иска да пътуваш още известно време. Негова светлост даде средства, достатъчни само за двама души, тъй като единствено аз и Волфганг сме на служба при него.
— И двамата ли? — възкликна мама.
— От днес нататък трябва да наричаме Волфганг „господин концертмайстор“.
Волфганг, потиснат от вестта, че ще се раздели с мама и Нанерл, попита недоверчиво:
— Аз придворен музикант ли съм?
— Защо не? Имаш достатъчно опит.
Волфганг знаеше това, но съществуваха и други причини.
— Шегуваш се, татко.
— Негова светлост те назначи за трети концертмайстор.
— Без заплата, разбира се обади се мама, както плачеше, стресната от втората новина.
— Само докато отсъствува. Като се върне от Италия и почне да изпълнява задълженията на концертмайстор, ще получава заплата.
— Каква заплата? — попита Волфганг.
— Не беше уточнено, но възнаграждението обикновено възлиза на сто и петдесет гулдена. Негова светлост иска да те задържи в Залцбург.
— Но, татко, нали една от причините, поради които настояваше да вървим в Италия, беше да потърсим нови възможности. Казвал си го много пъти.
— Обаче; само вкъщи. Не е необходимо негова светлост да знае всичко.
Мама рече.
— Той го знае. Знае и това, че ще се завърнете, както винаги досега.
— В това можеш да бъдеш сигурна и ти — каза нежно татко.
Сбогуването бе крайно болезнено за Волфганг. Добре че татко заръча на мама и Нанерл да не слизат долу да ги изпращат — опасяваше се, че ще има толкова сълзи, щото няма да могат да заминат. Татко му каза да се владее, нали е мъж.
Но още докато вървеше след баща си към дилижанса, който ги чакаше, му домъчня за мама, застанала на средния прозорец на дневната. Но Нанерл обаче, привидно безразлична към тяхното заминаване, сякаш й беше приятно, че ще остане, не се виждаше никаква. В миг го обхвана ужас: тя нехае, радва се, че той заминава. После я видя да му маха отчаяно. Но защо сестра му стоеше на страничния прозорец? В следния миг се досети — защото Нанерл иска да бъде по-близо. Русата й коса бе потъмняла през последните години, сега Нанерл приличаше повече на мама, тя, обичната му сестра.
Мама отвори прозореца, макар че беше декември и много студено: надвеси се от него и помоли:
— Пратете ми целувка!
Татко изпълни молбата и извика:
— Хиляди, хиляди целувки! — Но изглеждаше тъжен.
Въпреки забраната на баща си Волфганг внезапно се втурна към къщи и целуна мама, после Нанерл, която навярно се боеше да не я пропуснат: той каза на мама:
— Не можех да се задоволя само с въздушна целувка.
26
Първата нощ далеч от къщи бе изпълнена с тъга. Затова Леополд, като писа на мама, накара Волфганг също да й пише. Волфганг написа:
„Скъпа мамо,
Сърцето ми ликува, защото пътуването е толкова вълнуващо, в дилижанса е удобно и нашият кочияш е забележителен — когато пътят позволява, препуска като вихър. Татко ще ти съобщи за подробностите на пътуването — аз ти пиша с единствената цел да знаеш, че оставам твой верен и любящ син.
Леополд го накара да пише и на Нанерл, за да не се чувствува пренебрегната, и той й писа на италиански, да й покаже колко добре знае езика:
„Скъпа сестричке,
