— Човек не бива да се отчайва, ако първата опера му създаде известни трудности.
Волфганг изтърси:
— Но, господин Хасе, защо операта да ми създава трудности, щом е написана добре?
Леополд понечи да се извини заради грешката на сина си, ала Хасе го спря с думите:
— Съвсем естествено е за него. Той е още дете.
— На дванадесет и половина съм — рече Волфганг. — И операта е моя.
— Така ли? — попита принц Кауниц.
Волфганг този път не отговори, защото татко го гледаше строго, задето не мълчи. И все пак не можеше да разбере. Беше написал музиката с възторг, а всички я слушаха равнодушно. Трябваше ли да се срамува от това? Другите трябваше да се срамуват. Не той, а те нямат сърце.
Графиня Тун изведнъж се обади:
— Ако аз като Волфганг бях написала опера, щях също да я защищавам.
— Но дали той я е написал? — настояваше Кауниц. — Кажете, Хасе.
Хасе откъсна очи от нотите. Защо бърза толкова канцлерът? Рано е още да погребва кариерата си, но ще отговори на този въпрос, когато и както обича. И все пак бе доволен, че не изпитва злоба към момчето, макар да не одобряваше привързаността, с която Леополд Моцарт лансира сина си. Той каза:
— Музика като всяка музика.
— Стана късно — рече принц Кауниц и се приготви да си тръгне. „Хасе е завистлив и глупав старец, помисли гневно Леополд, и той по своему води борба с Волфганг, иска да го унищожи.“
Хасе добави:
— Стилът на операта ясно показва, че я е композирало детето.
— О! — възкликна принц Кауниц от вратата. — Сигурен ли сте?
— Напълно, ваша светлост.
— Харесва ли ви тази опера?
— Авторът е още дете. Не забравяйте това, ваша светлост.
Леополд се намеси:
— Уважавам вашето мнение, господин Хасе, но Волфганг не е като другите деца.
— Съгласен съм. Мелодиите му обикновено са плавни и приятни, макар не всякога оригинални; оркестрацията обаче е безупречна.
— И музиката годна за вокално и инструментално изпълнение?
— Да — потвърди Хасе, но преди Леополд да се зарадва, добави: — Има обаче едно неудобство. Написал е някои от ариите за певец като Манцуоли.
— Той е идеал за Волфганг — обясни Леополд.
— Нищо лошо, ако ще пее Манцуоли. Но за повечето певци такава музика е неизпълнима. Това ще ги накара да намразят сина ви, защото не биха могли да пеят като Манцуоли и подобна музика ще потвърждава неприятния за тях факт.
Волфганг се обади:
— Господине, певците пожелаха ариите да бъдат бравурни20. Ако искате обаче да ги променя, ще го сторя. Дори още сега.
— Не, не, не! — извика Хасе. — Това значи да осъмнем тук.
— Готов съм да ги променя — повтори Волфганг. — Няма да ми отнеме много време.
— Не си ли уморен?
— Ако имате добрината да слушате търпеливо, ще се постарая да останете доволен.
Хасе се усмихна, хвана Волфганг за ръка и седна до него на клавесина, като каза:
— Арията, която композира тази вечер, е за певец-кастрат, би ли могъл да я транспонираш за бас?
— С най-голямо удоволствие, господине.
Всички мълчаливо наблюдаваха. А когато Волфганг свърши, Готфрид ван Свитен, който имаше добър басов глас, изпя арията тихо и изразително.
Хасе рече:
— Момчето още не е истински майстор, но за годините си показва изключителни заложби.
Принц Кауниц добави:
— Благодаря ви, господин Хасе. Много ни помогнахте. Княз Дмитрий каза:
— Жестоко е, дето се пречи на това момче с всички средства. После, както се стори на Леополд, всички изразиха учудването си, че някой би могъл да пречи за поставянето на операта на сина му.
Волфганг забеляза, че принц Кауниц не каза нищо за Афлиджо.
След малко благородниците си отидоха, но Волфганг не се огорчи — музикантите останаха.
Джузепе Боно каза:
— Господин Моцарт, познавам вашата „Школа за цигулка“ — тя е ненадмината по своята яснота и изчерпателност.
Леополд така се трогна, че му идеше да прегърне придворния композитор.
Хасе додаде.
— Добре сте обучили сина си.
Отец Пархамер кимна в знак на съгласие и рече:
— Нейно величество императрицата даде височайшето си съгласие да присъствува на тържественото освещаване на църквата, която строя за сиропиталището на Ренвег. Ако малкият Волфганг композира тържествена меса по този повод, би могъл да я посвети на сиропиталището.
Леополд изтъкна колко поласкано е неговото семейство да удовлетвори тази молба, а доктор Месмер добави:
— Ако младият Моцарт напише опера за бала, който давам наесен, ще бъда щастлив да я поставя.
— Защо не „Мнимата наивница“? — запита Леополд, внезапно изпълнен с подозрения.
— Имам голяма къща, но тя все пак не е Бургтеатер — отвърна доктор Месмер. — Не става за изнасянето на комична опера. Ако Волфганг обаче напише кратък немски зингшпил21, ще бъде много подходящо.
— Да, да — извика Леополд, придобил предишната увереност. — За нас е чест да изпълним и двете поръчки. Ще бъдат готови за съответните случаи. — И се поклони ниско на отец Пархамер и доктора. Сега Афлиджо да внимава със своите оплаквания.
Афлиджо се поклони още по-ниско, когато Леополд поиска от него да възобнови репетициите на „Мнимата наивница“, и каза:
— На драго сърне, но госпожица Бернаскони и госпожица Балиони са болни.
След седмица Леополд научи, че тези певици репетирали „Добрата дъщеря“ дни наред. Запита Афлиджо дали това отговаря на истината, но импресариото вдигна рамене и рече:
— Знаете доколко може да се вярва на слухове.
— Слух ли е, че няма да поставите операта на сина ми?
— Не ме разбирайте погрешно. Не съм против поставянето на „Мнимата наивница“, ала е възможно тя да не се хареса. Аз също трябва да се съобразявам с интересите си. Подготвям „Добрата дъщеря“, за да се осигуря, както бихте направили и вие.
— Тогава?
— Ако „Добрата дъщеря“ успее, ще рискуваме с операта на сина ви.
— Но миналата седмица обяснихте отлагането с болестта на две певици.
— Хайде, хайде! Какво е една седмица? Ще подготвя спектакъла веднага щом „Добрата дъщеря“ се появи на сцената.
Следващата постановка, която започна да подготвя Афлиджо обаче, беше друга опера от Пичини. И когато Леополд отиде веднага в театъра, откри, че копистът е получил нареждане изобщо да не преписва „Мнимата наивница“, защото тя нямало да се играе.
На това обвинение на Леополд Афлиджо отвърна:
— Много жалко, но певците твърдят, че макар музиката да е интересна и умело композирана, не подхожда за театрална постановка и не могат да я пеят.
Същите певци ми казаха, че музиката им харесва.