— Знаете какви са певците. Не са искали да ви обидят.
— Хасе и Метастазио твърдят, че във Виена са били поставени много опери, които не могат да се мерят с операта на сина ми.
— Тогава нека те да я поставят.
— Това ли е отплатата за труда и надареността на сина ми? Предупредих ви, че ще бъде рисковано възлагането на опера на дванадесетгодишно дете.
— А какво ще кажете за стоте дуката, които обещахте да ни платите?
— Това написано ли е някъде?
— Вие ми дадохте честната си дума, господине!
Афлиджо се разсмя, после каза:
— Виенчани предпочитат други зрелища. Двата ми булдога могат да разкъсат див унгарски бивол и с това да привлекат повече публика, отколкото операта на вашия син. Впрочем тъкмо това е следващата ми програма.
Леополд заяви:
— Ще се оплача на императора.
Афлиджо изведнъж се ядоса:
— Оплачете се, Моцарт, но ще съжалявате за това.
— Императорът ще ме изслуша. Императрицата много обича Волфганг.
— Тя обича всяка новост, докогато не й струва пари.
— Дори злословите по неин адрес?
— Щом не се спирате дори пред това да вършите търгашество със собствения си син…
— Търгашество? Вие сте мошеник! Леополд бе възмутен до дъното на душата, кипеше от гняв.
— А вие пък сте глупак — присмя се Афлиджо. — Всички говорят, че търгувате със сина си, за да станете богат.
Бясна злоба към Афлиджо обзе Леополд: в този миг бе способен да го убие и в същото време обвинението го зашемети и не можеше да продума.
— Ако все пак успеете да наложите операта на сина ви в някой от моите театри, ще се погрижа тя да бъде осмяна и освиркана, да се провали.
Леополд не можа да заспи тази нощ. Наистина ли търгуваше със сина си? Той обичаше Волфганг и Волфганг го обичаше. И все пак Афлиджо го каза…
Когато на другия ден бащата уведоми Волфганг, че „Мнимата наивница“ е отложена за малко, че новата дата ще бъде уговорена, след като бъде приет от императора, и че Волфганг трябва да започне работа върху зингшпила и месата, синът му придоби разочарован вид, но не протестира. Леополд винаги само съветваше, не заповядваше, ала тези съвети за Волфганг бяха неотменим закон. Дали заради зингшпила и месата не са отложили постановката?
— Имаш ли нещо против, Волфганг? — изтърва се татко, макар че беше решил да не разисква въпроса.
— Какво да имам против? — Волфганг си мислеше за зингшпила.
Леополд не посмя да се доуточни заради отговора, който можеше да получи.
— Лъжите на Афлиджо ли? — додаде Волфганг.
— Нима ти знаеш, че това са лъжи?
— Разбира се. Всичко, което изрича този човек.
— Искаш ли да напишеш зингшпила и месата?
Волфганг прегърна татко горещо и каза:
— Mon tres cher pere22, има ли значение какво ще напиша, щом това ще е музика?
Леополд въздъхна с облекчение. Афлиджо бе опитал да посегне на славата му, но Волфганг си оставаше гордост и радост за своя баща. Афлиджо бе низък и покварен, не биваше да се забравя това. Леополд притисна до гърди сина си.
На другия ден поиска аудиенция от императора. Удовлетвориха молбата му и след седмица той представи дълго, подробно оплакване срещу граф Афлиджо. А на Хагенауер писа: „Негово величество бе много великодушен и ме увери, че справедливостта ще възтържествува. Обеща да направи пълно дознание и Афлиджо да ни плати стоте дуката, които ни дължи за операта. Освен тях искам обезщетение за разходите поради забавянето и се надявам този въпрос да се разреши съвсем скоро.“
Състояха се премиерите на двете опери от Пичини, появи се и обява, че ще има голямо, великолепно и страховито зрелище с участието на животни, поставено от несравнимия господин граф Афлиджо, но от импресариото нямаше никаква вест въпреки очакванията на Леополд след аудиенцията при императора.
Обезпокоен, Леополд сподели това с Готфрид ван Свитен и рече:
— Глук трябва да е разубедил императора.
— Съмнявам се — отвърна ван Свитен. Макар че последната му опера. „Алцеста“, се смяташе за успешна, тя донесе загуби и това е една от причините, поради които Афлиджо придоби контрол над оперния театър. Не, не бива да вините Глук.
— А принц Кауниц? Според мен той има голямо влияние.
— Има. Но е ясно и друго: императорският двор не желае да харчи пари за подобни цели. Ето защо, докато Афлиджо влага свои средства, независимо по какъв начин ги придобива, нито императорът, нито принц Кауниц могат да направят нещо.
— Да говоря ли със самата императрица?
— Недейте.
— Тя обича Волфганг. Винаги се е отнасяла с любов към него.
— Доколкото това не й струва пари.
Леополд не остана доволен от съвета на Готфрид ван Свитен. Успехът на едноактния зингшпил, който Волфганг написа за доктор Месмер и нарече „Бастиен и Бастиена“, по сюжета на „Селският магьосник“ от Русо, го поощри да продължи битката с Афлиджо. Още щом прозвуча първата ария на този простичък сюжет из селския живот с три действуващи лица, доктор Месмер се обърна към Леополд, който седеше до него, и възкликна:
— Това се казва музика! Истинска музика! Нима той наистина е само на дванадесет години?
— Да.
— Изумително! Изумително!
И докато славата на „Бастиен и Бастиена“ се носеше из цялата столица, музиката на Волфганг за освещаването на църквата при сиропиталището бе почетена с присъствието на императрицата и на виенския архиепископ.
Мария Терезия похвали благочестивостта на Волфганг и Леополд бе убеден — сега вече враговете ще бъдат разгромени. Струваше му се, че императрицата е в най-добро разположение — дълбоко разчувствувана и набожна както самия него — и това го накара да каже:
— Ваше величество, има ли все още надежда да бъде поставена „Мнимата наивница“?
— Надежда?
Защо императрицата така се намръщи? Но Леополд трябваше да продължи.
— Да — каза той. — Музиката на малкия Волфганг е чудесна, нали?
Тя не отговори и поздрави отец Пархамер за доброто изпълнение на хора на сиропиталището в тържествената меса.
— Благодаря, ваше величество — рече отец Пархамер, — но заслугата е на младия Моцарт, който ги дирижираше така старателно и с благоговение.
— С благоговение? — Тя се замисли, сякаш искаше да вникне в смисъла на тази дума.
Леополд се разколеба. Вече не чувствуваше у Мария Терезия искрена симпатия. Спомни си какво му бе казала графиня Тун, когато се посъветва с нея: „Мария Терезия е странна смесица. Обожава децата си, обаче ги жени съвсем безмилостно по чисто политически съображения, не я интересуват ни най-малко
