— Маестро Пичини, вашите опери ги поставяше Афлиджо.
— Не съм виновен за това, ваше превъзходителство. Нямах нищо общо с плановете му.
— Смятате ли, че операта на момчето става за театрална сцена?
— Как мога да кажа, ваше превъзходителство? Както и да отговоря, ще изпадна в голямо затруднение.
Самартини додаде:
— Баща му ми прати партитурите на няколко симфонии, които момчето имало любезността да ми посвети. Добре са изградени. Правят прекрасно впечатление, написани са с вкус и прецизност.
Граф Фирмиан добави:
— Когато Волфганг бе шестгодишен, слушах негово изпълнение на клавесин. Незабравимо изпълнение.
Леополд беше свикнал с изненадите и се гордееше, че рядко изгубва присъствие на духа, но когато видя толкова композитори, събрани заедно, занемя. Предполагаше, че граф Фирмиан е приятел, на когото може да се разчита, ала сега реши да бъде по-предпазлив. Волфганг обаче много се зарадва, като видя Хасе, изтича към него и забрави, че първо трябва да се поклони на граф Фирмиан.
Леополд почна да извинява Волфганг, ала графът махна великодушно с ръка:
— Разбирам чувствата му, господин Моцарт. Господин Хасе е по-голям музикант от мен. — После представи останалите на Моцартови.
Като лавираше умело, Леополд се държеше настрана от Пичини, когото смяташе за хитър неаполитанец, за човек, който не заслужава доверие. Беше сдържан с Мисливечек, но все пак любезен, защото не знаеше дали чехът възнамерява да съперничи на сина му. Обаче с Хасе и със Самартини всичко вървеше отлично, особено когато граф Фирмиан се присъедини към тях и попита:
— Вашият син, Леополд Моцарт, още ли свири с такова забележително леко туше?
— Дори с още по-леко, ваше превъзходителство — отвърна бащата и се поуспокои.
— Чудесно. Вие как смятате, господин Хасе?
— Ваше превъзходителство, смятам, че е най-добре самият Волфганг да отговори на този въпрос.
Волфганг се обади:
— Какво ще пожелаете да ви изсвиря, маестро Хасе?
— Каквото пожелае негово превъзходителство.
— По-късно! По-късно! — възпря ги графът. — Ще има време и за това. И се обърна отново към Леополд: — Синът ви се е променил. Изглежда по-зрял. Лицето му е приятно загоряло.
— От чистия въздух и честото седене до огнището, ваше превъзходителство.
— Какво ще кажете за една опера?
— За Миланския театър ли, ваше превъзходителство? — „Не мога да повярвам“, помисли си Леополд, нито едно от съкровените му желания не се бе осъществило така лесно. — Синът ми ли да я напише?
— Той е в състояние да я напише. Нали?
— Да, да, ваше превъзходителство! — извика Леополд. — Нали ще се справиш, Волфганг?
Волфганг, който говореше със Самартини за симфониите, които бе изпратил на знаменития композитор, изпита досада, задето го откъсват от разговора, но като видя сериозното лице на татко, цял се превърна в слух:
— Какво има, татко?
— Би ли желал да напишеш опера за Миланския театър? — За негова почуда Волфганг се колебаеше. Леополд понечи да извика: „Полудя ли!“, но се въздържа с голямо усилие и рече: — Чу какво казах, нали?
— Чух те, татко, но… — Видя, че Хасе го чака да продължи. Маестро Хасе, хареса ми вашата „Деметрио“. Зная почти всички арии наизуст.
— Благодаря, Волфганг.
„Синът ми е разумен“, помисли Леополд. Такъв изискан комплимент, и то съвсем уместен, непременно ще помогне на работата.
— Но, маестро — добави Волфганг, — докато слушах операта ви, бях изпълнен с неприятно чувство.
Всички се събраха около него да чуят по-добре какво ще каже по-нататък.
— Имаше такъв шум по време на ариите, че не можех да разбирам думите.
Хасе рече:
— Такава е натурата на италианската публика.
Волфганг продължи:
— Тогава да си вземат навреме очистително.
Леополд изтръпна. Волфганг имаше право, но как може да бъде толкова груб!
Волфганг запита Хасе:
— Господине, тази публика винаги ли е така шумна?
— Почти винаги.
Пичини се намеси:
— В Неапол е дори по-лошо. Затова влагам толкова бравурност в музиката си. Само така може да бъде чута.
Самартини изрази мнението, че миланската оперна публика съвсем не била по-добра; Мисливечек каза за флорентинската оперна публика, че е толкова енергична, щото редовно заглушава оркестъра; Хасе заяви, че италианската публика пази мълчание само когато действието наистина я увлича. Но най- неочаквано този оживен разговор на композиторите — те така се бяха разгорещили, че почнаха да говорят едновременно и нищо не се разбираше — спря отведнъж; графът плесна с ръце и извика високо:
— Браво! Доказахте, че момчето има основание. — И даде знак на Волфганг да започне изпълнението си, моментът беше настъпил.
След като всички композитори аплодираха изпълнението на Волфганг, дори Пичини, графът избра Самартини да провери годността на Волфганг като композитор.
Самартини поиска от момчето да напише четири нови арии по текстове на Метастазио. Волфганг изпълни бързо задачата. Самартини прегледа ариите и заяви:
— Ваше превъзходителство, те са наистина добре написани. Хасе се присъедини към мнението му, след него Мисливечек и накрая Пичини, макар неохотно.
Доволен, граф Фирмиан поздрави Моцартови. Момчето правеше впечатлението, което той желаеше, и бе изтръгнал от композиторите одобрение, колкото и различно да оценяваха те постигнатото от младия Моцарт.
Леополд каза:
— Ваше превъзходителство, за сина ми ще бъде чест да напише опера за вас.
— Не за мен, а за ерцхерцога — поясни граф Фирмиан. — Аз не мога да си позволя подобно нещо.
Леополд бе озадачен. Думата на графа беше закон за Милано. Но като всички управници, сети се той, Фирмиан никога не дава прям отговор.
— Ако синът ви изнесе концерт на приема в двореца ми в чест на бъдещата съпруга на ерцхерцога и нейния баща и те харесат музиката му, по всяка вероятност той ще получи поръчка за работа.
— Бог да ви благослови за това решение, ваше превъзходителство.
— Постарайте се работата да бъде на висота.
Волфганг понечи да каже, че работата му е винаги на висота, но Леополд го изпревари с думите:
— Ще се постараем, ваше превъзходителство.
— Добре. Какво искахте да кажете, Волфганг? — запита граф Фирмиан.
— Че това ще е рядък и забележителен случай за мен, ваше превъзходителство.
— Не се ли боите?
— От какво, ваше превъзходителство? Ще се въоръжа с подходящо за задачата вдъхновение.
Като видя, че граф Фирмиан се засмя, вместо да се разсърди, Леополд предложи:
— Ваше превъзходителство, Волфганг може да бъде прекрасен пръв диригент или концертмайстор. Той е вече трети концертмайстор в Залцбург.
