приклекна — острието със свистене премина над главата му. Трето нападение и удар с крак в гърдите — той пак се извъртя от меча, а удара мълниеносно блокира.
Принцесата наистина беше изкусен боец, използваше освен меча и краката си, а понякога и свободната ръка, но за ускорените реакции на Теди беше лесно да парира и избягва бавните за него атаки на девойката. Отстрани нейните движения изглеждаха стремителни и бързи, а неговите изобщо беше невъзможно да се видят. Всъщност Теди и принцесата се биеха при неравни условия — той се движеше седем-осем пъти по-бързо, реагираше светкавично и нейните нападения му напомняха забавени кинокадри.
Като видя, че усилията й са безрезултатни, Хирма отстъпи назад и бързо завъртя меча, сякаш бе въже, в три посоки — от двете страни и над главата. Теди познаваше този начин като „сфера“ — основата, от която за хиляди години се беше развила ветрилообразната защита. Не му се щеше да отстъпи, напротив, искаше да ядоса принцесата. Той започна методично да се изплъзва от ударите, като се отместваше ту на едната, ту на другата страна и се навеждаше. Девойката неочаквано дори за Теди хвана меча с лявата ръка и нанесе удар отдолу с плоската му страна — тя все още го щадеше. Той доста лесно се отклони от плавния за него удар и принцесата се завъртя от инерцията. Секунда, която се стори на Теди върволица от дълги и лениви мигове, и последва удар отначало с меча, а после с крак. Пилотът избягна оръжието, а крака хвана в ключ. Девойката замахна — Теди свали ръцете си, мечът изсвистя надолу и той отново хвана неуспелия да се отпусне крак. Леко изви ръката й с меча зад гърба и рязко дръпна принцесата към себе си. Тя се обърка. Досега никой не беше успял да я победи дори с помощта на оръжие. В най-добрия случай противниците се задоволяваха с изморителен равен резултат. А сега я обезвредиха с голи ръце.
Като видя веселата физиономия на Теди, Хирма се разсмя. Той я пусна.
— Ти си изкусен боец, Тед Айрън.
Той вдигна рамене.
— Старая се…
Принцесата го изгледа под вежди.
— Искам да те видя как действаш с меча.
— Само не с боен — заяви Теди.
— Добре.
Принцесата повика пазача с жест и моментално й донесоха два дървени меча, които по тегло бяха почти като истинските. Теди си избра с по-дългата ръкохватка.
Девойката стисна меча пред себе си. Теди зае изходна позиция — краката полусвити, мечът изправен вертикално отстрани, лактите разперени. Принцесата вече беше видяла тази поза — през време на схватката с Бари.
Теди не искаше да ускорява реакциите си, щеше му се да се пофехтова истински.
Принцесата нападна, Теди отрази серията удари с бързи и резки размахвания на меча и отново замря в изходната стойка.
Това се повтори десетина пъти. Принцесата изглеждаше смутена — древнояпонският стил на бой с мечове й беше съвсем непознат. А на Теди му беше безразлично как и кой се бие с него. Той беше по-добър и от най-добрия фехтовач в света. Това изкуство беше просто още много младо на тази планета, а Теди владееше вековните тайни на боя с мечове.
Той не атакуваше принцесата, защитаваше се от насрещни удари, а на девойката й се струваше, че удържа ураганен натиск, и то с огромни усилия. После на Теди му омръзна, той се наведе под поредното нападение, прекрачи напред и изби меча на Хирма зад гърба си. Принцесата безпомощно вдигна ръце, прикривайки лицето си съвършено инстинктивно — Теди нямаше намерение да я бие. Пилотът отстъпи.
— Ти си дявол, пилот Айрън!
— Наричай ме Теди, принцесо — помоли той. Какво ли щеше да каже, ако бе започнал да се фехтова с пълна сила.
Тя го гледаше с възхищение.
— Ти си дявол, Теди!
— Това похвала ли е или упрек? — лениво се поинтересува той.
Принцесата се усмихна.
— Досега не съм срещала воин, равен на тебе.
— И няма да срещнеш — увери я Теди, защото мислеше, че едва ли друг пилот ще се появи на тази малка планета. Не смяташе да разваля впечатлението за себе си. Колкото по-малко му се наложи да се бие, толкова по-добре.
— Къде си се научил?
— Ами как да ти кажа…
— Аз не настоявам! — бързо каза принцесата. — Разбирам, навярно си свързан с някакъв обет. Не отговаряй, ако не можеш, няма да се обидя.
Теди можа да отговори само с едно „благодаря“.
— Ти се биеш съвсем различно от моите съотечественици.
— Бия се така, както ми харесва — важно отбеляза Теди.
Принцесата продължаваше възхитено да поклаща глава. Теди й подаде меча, истинския, взе своя, хвана девойката за ръка и я поведе към замъка.
— Позволи ми да те изпратя, принцесо…
Хирма машинално тръгна с него. Разделиха се на стълбите — принцесата си отиде, а Теди най-после реши сериозно да поговори с барона. Той искаше да си върне предавателя, лазерния меч, аварийния комплект, аптечката — целия си пилотски инвентар, който отмъкнаха дахомейците. За да не стане много зависим от Рой, не си даваше вид, че се нуждае от нещо. Но рано или късно ще му се наложи да се разкрие, защото без помощта на барона едва ли можеше да разчита на успех. Днес Теди реши да го помоли да му помогне в търсенето макар само на предавателя.
Влезе в залата, където обикновено по това време се намираше баронът, през незабележима странична вратичка откъм малкото крило. Плътни завеси скриваха всичко отпред. Теди внимателно затвори вратата и се готвеше да се покаже, когато чу името си. Разговаряха баронът, Остин и още някой, когото не познаваше. Баронът каза на слугата да извика пилота и той изтича навън. Остин веднага попита:
— Ваше сиятелство, струва ми се, че всъщност вие знаете кой е този човек.
Теди беше готов да се обзаложи, че в този момент баронът се е намръщил.
— А ти защо реши, че не е онзи, за когото се представя?
Остин се смути и вместо него отговори третият в стаята:
— Но нали личи, че не е възпитаван в благородно семейство!
— А можеш ли да кажеш, че е от простолюдието?
— Е, не… — гласът беше неуверен.
Баронът кресна:
— Господи, колко са тъпи моите васали! Помислете с главите си: кой може да бъде на двадесет и три — двадесет и пет години, да няма понятие от светски маниери и моментално да ги усвои, кой освен с висок произход, съдейки по благородството и умението да се фехтува, а, кой? С белег на левия лакът, ако сте се постарали да го забележите, а? Кой?
— Боже мой! — изстена Остин. — Белег!
Теди машинално опипа дългата рязка на лявата си ръка — тъжен спомен от схватката му с онзи звяр на Снежана.
— Принц Тауншенд?! — досети се и третият събеседник. — Който изчезна само месец след раждането му и се появи миналата година? Но нали казват, че са го убили в Авостинг?
— Значи не са го убили — каза баронът.
Остин внимателно изрече:
— Като че ли всичко съвпада, но… Не мога да повярвам…
Теди помисли: „Ако можех да науча дали действително са убили този Тауншенд, или не! Да си принц е много по-лесно.“
Слугите го търсеха из замъка и беше време да се покаже.
— Не давайте вид, че сте го познали — чу Теди гласа на барона, преди да се измъкне зад вратата.
