Искаше да заобиколи и да влезе през главния вход. На стълбите срещна успялата да се преоблече принцеса.
— Хирма, имам един странен въпрос — бързо каза Теди, защото знаеше, че колкото атаката е по- неочаквана, толкова са по-големи шансовете за успех, — кой е принц Тауншенд?
Принцесата го погледна изненадано, дори по-скоро уплашено, да не би да е някаква провокация. Но както обикновено, отговори изчерпателно:
— Това е принцът на Дахомея… Откраднаха го, когато беше на четири месеца. А през миналата година в битката при Каратинга се появи с малък отряд планинци, познали го само по медальона на баща му. Струва ми се, че го убиха тази есен. Защо?
През последния месец Теди често се обръщаше към Хирма за обяснения.
— Казват, че бил изкусен фехтовач?
— О, да! Един от най-добрите отсам океана!
В това време слугата почтително се приближи до тях и тържествено произнесе:
— Пилот Айрън, вика ви негова светлост барон Рой!
Теди предложи на принцесата ръка и така влязоха в залата, но този път през главния вход. Като ги видя, баронът се усмихна:
— Велики небеса! Каква великолепна двойка!
В това очевидно се криеше някакъв намек — Теди просто не знаеше, че принцеса Хирма е трябвало да стане жена на дахомейския принц, ако не са го откраднали. Тя разбра намека, пилотът почувства как трепна ръката й, но самият той за всеки случай се понамръщи. В залата имаше повече от десет души. Очевидно беше насрочен военен съвет. Теди заведе принцесата до нейното място, а после се присъедини към групата до трона на барона. Знаеше, че сутринта е пристигнал пратеник на краля — вероятно важният мъжага от лявата страна на барона е самият той. На север преди два дни беше станало малко сбиване, Теди беше дочул, че отряд дахомейци са устроили клане в едно погранично село и сега, съдейки по всичко, се подготвяше наказателна мярка.
Пратеникът церемониално връчи на барона някаква грамота. Теди се намръщи. Всички тези ритуали на средновековието го забавляваха само през първите дни, а сега вече му досаждаха със своята глупост, пищност и безплодност. Той очакваше, че пак ще започне дърдорене за коварните дахомейци, но баронът се оказа практичен човек — веднага се заеха с обсъждане на подробностите за похода.
Теди наостри уши — за обект на нападението определиха град Таулект, където се намираше замъкът на херцог Арней. Изглежда това беше решителна стъпка. Дори Теди разбираше, че означава война, но за него беше добре дошло, защото Херб Колайти се намираше именно там, следователно имаше шанс да се добере до предавателя.
А сетне започна такава бъркотия, че Теди ходеше като шашнат цели два дни. Замъкът се раздвижи, навсякъде сновяха хора, нещо мъкнеха, крещяха, водеха по двора коне, запрягаха ги и моментално ги разпрягаха, дърпаха се, спореха. Ковачницата се превърна в шумен цех, зад стените на замъка — в града, също всичко кипеше и клокочеше, въоръжени отряди се стичаха от цялата област и лагеруваха до стените на замъка от двете страни на рова. После изведнъж всичко се успокои и се разбра, че утре сутринта походът започва. Още през първия ден Теди огледа снаряжението си — дрехите и двата меча, и през цялото останало време се мотаеше и зяпаше всичко наоколо.
Баронът и неговите приближени изглеждаха много помпозно — през погледа, разбира се, на чужденец от друга планета. Цялата войска се изтегли от замъка на площада, където се бе събрал целият град. Глашатаи извикваха имената, титлите и заслугите на велможите, а народът ги посрещаше с шум и подсвирквания. Когато гласовитият, нито за минутка не млъкнал глашатай обяви: „Пилот Тед Айрън!“, Теди се оказа в центъра на вниманието и малко се смути. В сравнение с останалите, облечени в невероятни дрехи и доспехи, окичени с всевъзможни оръжия — от боздуган до арбалет, обкръжени от оръженосци и свита, Теди наистина изглеждаше жалък в безформеното си наметало с качулка и с двата меча на гърба. Все пак беше добре, че въпреки цялата си заетост през тези дни баронът не забрави да му избере кон.
От бъркотията наоколо главата му се завъртя и вече отдавна се чувстваше загубен. Какво ще прави и как да се държи занапред — нямаше никаква представа. Появи се принцесата. Тя пак беше облечена като амазонка и съдейки по умението, с което управляваше коня, можеше да се каже, че владее добре този занаят. Хирма се промъкна някъде отстрани:
— Какво си се омърлушил, Теди? А пък аз си мислех, че войната и походите са твоята стихия.
— Хм, дори нещо повече — те са моята професия, но се плаша, че вие воювате съвсем различно. Малко съм объркан…
Принцесата с разбиране поклати глава, макар че всъщност нищо не разбираше.
— Дръж се до мен, Теди…
„Той е чужденец. Съвсем чуждо му е тук. Как другояче може да се воюва?“ — помисли си тя.
Войската вече излезе от града и тръгна на север. Теди беше отвикнал от пейзажите в кислородния свят, напоследък непрекъснато стърчеше в космическите патрули, докато съдбата не го захвърли на тази планета. Пилот-скитник, космически вълк, разпорвач на пеломенските „кречетала“, той с детски възторг гледаше горите, буйната природа и за пръв път усети, че животът не е по-малко велик от Космоса.
Принцесата заедно с Теди яздеха начело на колоната, а баронът изостана и се намираше в центъра на войската. Привечер стигнаха до границата на владенията на Рой. Някъде встрани се мяркаше нещо съвсем черно — село, както стана ясно по-късно. Именно тук са върлували дахомейците и са оставили след себе си само главни и обгоряла земя.
По пътя Теди размишляваше, меко подскачайки в седлото, и скоро престана да забелязва всичко, освен конника пред себе си. Ако баронът го смяташе за дахомейски принц, значи, че му няма пълна вяра в това нападение срещу Дахомея. По-скоро принцесата е натоварена просто да го наблюдава, а тя струваше колкото няколко войници. Бяха го подложили на изпит и той трябваше да го издържи. Или не трябваше? Как ли би постъпил на негово място принц Тауншенд? Теди се губеше в догадки. Засега се налагаше само да изчаква.
На следното утро се състоя поредният съвет и беше създадена разузнаваческа група, в която влизаха двадесетина войници на барона, Остин, двама офицери, принцесата и Теди. Разузнавачите се движеха най-отпред и с повишено внимание.
Баронът действително смяташе Теди за Тауншенд. Принцът отдавна не се разбирал с управляващите в Дахомея — законната власт трябвало да принадлежи на него, а всъщност управлявал бившият канцлер Кейт Гро, който се обявил за крал. Всички знаели, че нямал нищо общо с кралската фамилия, но си мълчали. За барона намиращият се в изгнание принц беше потенциален водач на възможен преврат в Дахомея, където недоволството от Гро вече беше предизвикало няколко кръвопролитни въстания. Затова Рой беше решил всячески да поддържа Теди.
Същевременно не беше напълно уверен, че пилотът действително е дахомейският принц. Но в края на краищата толкова ли е важно, дали е истински, щом работата стигне до преврат? В Дахомея всъщност вече имаше цяла въстаническа армия, състояща се от банди и групировки. Тя беше готова да тръгне след Тауншенд, който трябваше само да я организира и да я сплоти.
Кейт Гро знаеше, че принцът може да се върне и да предяви законните си права за престола, и разбираше, че единственият път, който няма да го доведе до крах, е войната. По негова заповед херцог Арней беше предизвикал тази провокация на границата. Шпионите му бяха донесли, че, както се и очакваше, Рой в отговор е предприел поход. Но баронът не знаеше, че ще го посрещне обединената войска на Гро, Арней, херцог Инца, барон Карнеги и на множеството им васали, които бяха пет-шест пъти по- многобройни от силите на Рой. Планът на Гро беше следният: след като го разбие, да превземе отначало Алгома — града на барон Рой, а сетне целия Данкартен. Той беше напълно сигурен в успеха, защото без силите на барона кралството не бе в състояние да се противопостави сериозно на Дахомея. Кралят на Данкартен Рик Барнегат нямаше никаква представа за плановете на Гро и смяташе безредиците за пограничен инцидент, провокиран от Арней. Изпращайки Рой срещу Таулект, Барнегат мислеше, че ще срещне само силите на Арней.
Гро и неговите приближени следяха придвижването на силите на Рой от замъка Таулект. Когато решиха, че баронът е прекалил, войската на Дахомея се хвърли в атака от три страни.
Разузнавателният отряд, с който се движеше и Теди, изпревари основните сили с повече от четири мили
