са много. Оцеляване. Лавиците на библиотеките са пълни с материали за ядрения синтез. Но въпреки това няма нито един реактор.
Отложени мечти
Загубата на мечтата за термоядрения синтез се превърна в поредното изгубено търсене, в поредната причина за разочарование. След Втората световна война като че ли всяка нова и обещаваща технология методично се оценява от регулаторите като „непрактична и невъзможна“. По един подозрителен начин тези оценки съвпаднаха с първите военни стъпки във Виетнам. Очевидно пренасочването на националните интереси е следвало пренасочването на старите пари в Индокитай. А финансите нямат проблем със загубата на каквито и да било жизненоважни социални разработки. Тях не ги е грижа дали някое гениално откритие ще получи разпространение или не.
Но за регулаторите последствията не се оказали отчайващи. Разочарованото общество може да се контролира. Всяка изгубена социална мечта се превръща в ново обществено заболяване. Когато социалните митове се развенчават, нацията се деморализира. Ето защо започнало активното търсене на изкуствено създадени нови митове, на нови „мечти“. Правителствената пропаганда се настанява на мястото на всяка отложена надежда. Вече попречили на естествения поток открития заради интересите на старите пари, регулаторите започват да спонсорират синтетични мечти, предназначени да заместят премахнатото. Но и най-малкото дете разбира кога му се отнема истинска мечта.
За огромно съжаление именно възрастните откриват, че най-съкровените им мечти са били не само отложени, но и направени недостижими. Производството на алтернативни обществени цели и други митове непрекъснато отклонява вниманието ни. Такива фалшиви мечти са дело на излишъка мечтатели и шмекери в излишно раздутата американска интелигенция. Избирането на една синтетична мечта от многото се превърна в политика на регулаторите. Хляб и зрелища.
Мечтите и целите, които правителството представя пред очите на своите граждани в страната на единството, могат да бъдат примамливи и завладяващи. Завладяващи за конкретния момент. Но мечтата може да успее само ако се получи от истинския източник на провидението. В сърцето на всяка разкрасена с фантазия мечта се вижда диамантената истина. И докато фалшивите пророци и техните синтетични мечти рухват като красиви разноцветни хвърчила, в ядрения синтез има истина. Един човек е успял да я открие. Огромното финансиране на новите проекти за термоядрен синтез е начин за запазването на обществения дух на почти подсъзнателно ниво посредством синтетична мечта. Това обаче е кампания, основана на жалко невежество. Синтезът е бил постигнат. Бил е създаден успешно изпитан работещ реактор. Изпитан и забравен.
Упоритото разработване на магнитни контейнери продължава и до днес. Дори руският реактор „Токамак“ с целия си огромен размер не е в състояние да постигне целта си — термоядрения синтез. Именно затова съперниците на Запад настояват за държавно финансиране за следващия половин век! През 70-те имаше няколко забележителни алтернативни системи, използващи фокусирани лазерни лъчи за предизвикването на термоядрен синтез във водорода. Но тези огромни системи, колкото и алтернативни да бяха, се оказаха като цяло неуспешни. По-късно стана известно, че проведените от лабораториите „Сандия“ експерименти били само спектакъл, целящ да прикрие военен проект, в който основната роля се играела от лазера. Отложени мечти. Разбити надежди.
Ако нямаше поне една важна забравена страница в историята на изследванията на ядрения синтез, вероятно щяхме да приемем дърдоренето на онези, които задоволяват собствените си материални нужди с публикации върху нещо постигнато. Всички академични задевки и позьорски кампании странно се разминават с едно събитие от 1965 г., когато бил демонстриран успешно работещ реактор, само за да бъде отхвърлен през 1966 г. при подозрителни обстоятелства. Дори докато се разработвали и изпробвани някои от най-модерните проекти за магнитно задържане, вече съществувал нормално работещ термоядрен реактор.
Тази информация преобръща естеството на цялото представление с термоядрения синтез и го представя в нова светлина. Защото ако наистина е имало работещ термоядрен реактор, за какво са били необходими огромните разходи за все по-нови и по-сложни проекти? Възможно ли е този „проект за финансиране“ всъщност да представлява начин за отлагане на моменталното въвеждане на успешно работещ реактор в полза на заплашените петролни картели?
За всеки запознат с историята на публикациите новината за човек, контролиращ термоядрени реакции през 1965 г. (при това достигнали до етап на само поддържане), звучи наистина невероятно.
Но това събитие далеч не е единственото за целия XX век, на което е било скалъпен номер. Забравената наука, спяща в непроучените патенти и викторианските текстове, ще преобърне ума на всеки осмелил се да разбие общоприетия начин на мислене.
Бягайки от последствията от състоянието на постоянно регулиране, занимаващите се с наука често са принудени да се върнат към викторианската литература и именно в нея преоткриват истината. За някои това не е приятно удоволствие. А необходимост, която определя живота им.
Но мечтите се осъществяват само от онези, които ги търсят. Онези, които са видени и докоснати от лъча на откритието, знаят неговата сила и жажда за хуманност. Въпреки късата памет на учените, сред тях има и такива, чиито сърца са достатъчно чисти, за да получат нови мечти. Нови видения. Отговори на загадки, които ни карат да търсим истината в студена ветровита нощ, носейки мъничка свещ. От всички проекти, търсещи неоткриваемия Граал на ядрения синтез, един все пак е успял. Трябва да сме щастливи, че сме открили този документ. Защото от него ще стане абсолютно ясно, че ако е можел да бъде унищожен, сегашните му собственици отдавна да са го направили. Но устройството е част от записаната история и затова можем да бъдем сигурни в съществуването му. Налице е една легенда, една биография, подкрепена с непоклатимите доказателства от самия Патентен регистър. Защото устройството е било патентовано!
Д-р Фило Т. Фарнсуорт
Създателят на електронната телевизия д-р Фило Т. Фарнсуорт открил начин за постигане на термоядрен синтез. Той демонстрирал реактора си пред няколко групи висококвалифицирани специалисти. Те видели системата и потвърждават, че тя е наистина работеща.
В това кратко биографично представяне трябва да припомним, че д-р Фарнсуорт е истинският създател на електронната телевизия. Той е един от най-пренебрегваните изобретатели на XX век. През 1927 г. младият гимназист получил целия работещ модел на електронната телевизия от един-единствен вдъхновяващ лъч. Надраскана върху лист от тетрадка и запазена от учителя му по физика, същата тази схема се превърнала в документа, запечатал името му в по-късните съдебни дела.
Патентите му са забележително напредничави за своето време. Способността му да проектира електронни лампи с необичайна форма му позволила да създаде напълно нови електронни компоненти, които и до днес се използват от военните. Все още нямало прецедент за електронната телевизия. Частите на системата трябвало да бъдат изобретени. Дизайнът на електронната телевизия изисквал всяка част, всяка лампа и всеки отделен компонент да бъде разработен, тестван и използван. В бърза серия разработки д-р Фарнсуорт и екипът му изобретили и използвали всяка част. В хода на работата се научили и как да ръководят изработването на частите, с което откривателите на телевизията поставили началото и на телевизионната индустрия. По-късно това позволило да се построи малка фабрика за производство на различните модели.
По онова време нито една корпоративна инициатива не била в състояние да примами гения за производство на адекватна телевизионна система. Дори Американската корпорация за радио разчитала на старите си механични модели като отправна точка за разработването на новата система. Тези механични устройства били искрящите чудеса с безброй огледала, останали от викторианско време. Имената на Беърд, Роузинг, Дженкинс и други задължително изплуват в паметта, когато си спомняме за онези чудни и вдъхновяващи работещи модели. Други извели механичната телевизия до точката на съвършенството. Но макар и перфектни за времето си, механичните телевизори не били нещо повече от „мигащи прозорци“, произвеждащи неясни и размазани сенки. Трябвало нещо напълно различно, нещо свежо, което да постави началото на новата епоха на истинската телевизия. Това ново и свежо начало вече било патентовано и
