привлича, е алчността. Легендата за Мидас65 ясно доказва неговата безполезност. И въпреки това през цялата човешка история, откакто жълтият метал е бил открит, хората са се избивали един друг, за да го притежават. С хиляди са загивали бавно и мъчително от белодробна туберкулоза, за да го извлекат от дълбоки мини в затънтени места като Аляска и Клондайк. А други са отдавали целия си живот в рисковани спекулации с истински стойности, за да се сдобият с него и да го скрият в подземни хранилища.
За да се сдобие с тази не особено голяма купчинка злато, Щелбен бе избил девет души. А след неговата смърт, въпреки че златото бе заровено в сърцето на Доломитите, то привлече няколко души от различни краища на Европа, за да се скарат и избият един друг в своята алчност за богатство.
От всички, които златото бе събрало на върха на „Кол да Варда“, аз съм единственият останал жив. Тези, които измряха, бяха една противна пасмина: Стефан Валдини — гангстер и сводник; Карла Ромета — мошеница и не твърде различна от най-обикновена проститутка; Гилбърт Мейн, известен още като Стюарт Рос — дезертьор, гангстер и убиец; Керамикос — нацистки агент с гръцко поданство. Те всички умряха заради това злато.
А сега и Дерек Енглес.
И той си имаше своите слабости. Но беше блестяща и привлекателна личност. Той можеше да бъде един от големите в света на киното. А сега всичко, което остана от него, е само този труп, проснат безжизнен в един фотьойл в някакъв планински хотел в Италия. Той никога вече няма да режисира друг филм. Той дори бе принуден да предаде на мен отговорността да разкажа случилото се в „Кол да Варда“.
Джо се бе надвесил над трупа и разкъсваше дрехите около раната в слабините.
— Не ми прилича на рана от куршум — каза той, след като се показа бялата кожа на корема.
Надникнах през рамото му. Това бе по-скоро натъртване, отколкото рана. Кожата, изглежда, бе разкъсана от нещо неестествено нащърбено и остро. Плътта наоколо беше ужасно натъртена.
Джо поклати глава:
— Нещо го е ударило тук, и то здравата. — Той прегледа цялото тяло. Нямаше и следа от друга рана. Изправи се със сумтене. — Сигурно е знаел, че ще умре, когато е влизал тук. Човек не може да има такава рана и да не знае, че с него е свършено. Дали е станало далеч оттук? След раняването всяка стъпка за него е била агония. — Отиде до прозореца и погледна навън. — Заоблачава се, Нийл — каза той, като пусна завесата. — Ако започне да вали, отново следите му ще бъдат затрупани и ние никога няма да узнаем как е станало.
— Искаш да кажеш, че трябва да тръгнем обратно по следите му, докъдето можем? — запитах аз.
Той кимна:
— Енглес има сестра. Тя ще иска да знае как е станало. А и Студията ще очаква от нас пълен отчет. Кръвта по снега ще ни води дори ако не можем да хванем веднага следите от ските му. — Той отиде до бюрото и погледна листа хартия на машината. Поклати леко глава, докато го четеше. — Сигурно това го е накарало да дойде чак тук.
— Защо мислиш така?
— Искал е да бъде напълно сигурен, че ще опишеш целия случай, за да стане от него филм — отговори той. — Той имаше страшен нюх, да предугажда какво търси филмовата публика. Той е знаел, че тя ще хареса тази история, и не е искал да се похаби такъв ценен материал. — Той взе една гума от бюрото и започна да я къса на малки парченца. Въпреки че не беше приятел на Енглес, според мен неговата смърт го разстрои много повече, отколкото би си позволил да признае. — Никога не съм го обичал, ти знаеш това, Нийл — измърмори Джо, като гледаше мъртвото тяло. — Той не беше от хората, които може наистина да харесваш. Човек можеше да му се възхищава или да смята, че е неприятен. Но трудно бе да го харесаш. Той не беше от хората, които се сприятеляват лесно. Той живееше от силни усещания. Всичко пришпорваше — разговори, работа, действие. Той затова пиеше толкова много. Нервите му се нуждаеха от чувството на бодрост и оживеност, което алкохолът може да даде, когато няма други достатъчно силни усещания.
— Какво искаш да кажеш с това, Джо?
Той ме изгледа продължително и след това хвърли натрошената гума в кошчето за боклук.
— Не разбираш ли, той затова дойде тук, а не от чувството за отговорност, че е разпознал в Керамикос нацисткия агент. Той е бил подгонен от своята жажда за силни преживявания. И освен това е вярвал, че от това може да стане филм. Ето защо, като пристигна преди малко, седна на бюрото и написа на машината заглавието и твоето име отдолу. Той е знаел, че с него е свършено. Но независимо от болката съзнанието му е било ясно и е разбрал какъв страшен филм ще стане от тази случка. Жалко, че изпусна епизода с пожара. Щеше да му хареса. — Той млъкна за момент и се загледа с празен поглед в електрическата печка. — За него не беше привично да седне пред пишеща машина — продължи той. — При нормални обстоятелства би започнал да говори. Словесната самодраматизация бе неговото хоби. Но той е искал случаят да бъде разказан така, че той да бъде централната фигура. Той е виждал себе си като
Отидох до прозореца и погледнах навън. Луната вече бе залязла и сега бе доста по-тъмно. Облаци започваха да се трупат връз звездите.
— Хайде да тръгваме — казах аз. — Изглежда, скоро ще завали сняг.
— Ще можеш ли да вървиш? — запита той. — Прекарал си два тежки дни.
— Нищо ми няма — отвърнах аз.
Той излезе и събуди портиера. Скиорските ни дрехи и обувки бяха в кухнята и съхнеха пред печката. Преди да излезем от хотела, аз заключих канцеларията и дадох ключа на портиера с изричната заръка да не пуска вътре никой друг освен управителя.
— Човекът, който пристигна преди малко, е мъртъв — казах му аз на италиански. — Ние ще се върнем след един-два часа и ще говорим с управителя.
Той зина от уплаха и се прекръсти. Излязохме. След топлината на малката канцелария навън ни се стори още по-студено и тъмно. Но на небето от изток, където скоро трябваше да се пукне зората, прозираше бледа студена светлина. На нейния фон планините стърчаха нагоре тъмни и сурови. Студът ни пронизваше като с нож през мокрите дрехи и премяташе пред нас малки топчета пухкав сняг.
Лесно открихме следите от ските на Енглес. Той бе дошъл от Фалория по стария маршрут на военните патрули. Малки кървави петънца проблясваха тук-там в снега като пурпурни конфети. Пътят се изкачваше стръмно нагоре по един склон, обрасъл с ярка гора. С всяка извивка той ставаше по-стръмен, като се провираше по едната страна на долината, която се врязваше и разделяше планината надве. На едно място видяхме голямо червено петно. Сигурно тук Енглес бе получил кръвоизлив и бе спрял да повърне кръв. След като излязохме над пояса на дърветата и следите на ските ни поведоха по един стръмен склон от натрупани дюни от пресен сняг, ние стигнахме до едно място, където той бе спирал по малка нужда и жълто оцветеният сняг бе примесен с кръв. Само това е било достатъчно да му подскаже съвсем ясно, че е сериозно ранен.
Следите се изкачваха непрекъснато на зигзаг по склона. На едно място прекосихме нечии други следи. Те бяха оставени от двама скиори, които са се изкачвали. Без съмнение това бяха следите на Енглес и Керамикос, оставени, когато са се изкачвали към Фалория.
Небето започна да се заоблачава и острите зъбери на Тонди ди Фалория изглеждаха черни на студената светлина, разпръсквана от ранната зора. За такъв добър скиор като Енглес спускането е било извършено много предпазливо. Но няколко ярда по-нататък разбрахме причината. Гладката снежна повърхност бе разровена около неговите следи. Той бе паднал, опитвайки се да направи християния след право спускане
