— Защо не? — вдигна рамене. — Щом полицията се е превърнала в говедовъдна ферма.
Полицаят, почервенял от борбата с ъс секретарката, позеленя за единица време и скочи към Ник, но Дебелия подложи туловището си и го възпря.
— Изведи я — кимна към него Василев.
— В колата ли да чакаме?
— Води я направо в участъка. Ние ще се позабавим — рече той с втренчени в Ник очи.
— Да се облече!
— Няма време — ухили се лейтенантът.
Дебелия смигна на Ник и нарочно прекара Мария край бюрото, на което се гърчеше пеньоарът й. Като видя, че го взе и се наметна, Ник се успокои.
— Защо си ходил у Кондева?
— Аз? Не си спомням.
— Пускай картите, глупако! — ядоса се Василев. — Ето заповедта за арестта ти.
— Арест ли? — почеса се по врата Ник.
Пое листта, огледа го придирчиво, изчете го от край до край и му го върна със сияйна усмивка:
— Но тя не е от прокурора.
— Началникът има право да те задържи със своя заповед административно пет денонощия за дребно хулиганство или аморално поведение.
— Бре!
— Чукаш се на служебното си място с маце.
— Какво да правя — не обичам момчетата.
— Шефе, тоя…
— Отде си го взел тоя лютия? — усмихна се с всичките си зъби Ник и лоши искри в очите.
— Бил си в Кондева — настоя Василев.
— Никога! — задържа усмивката Ник.
— А бикините?
— Аз не нося бикини.
Василев загуби търпение и изръмжа тържествено:
— Имаме свидетел, който е опознал Мария по бикините. — И поясни вече с почти глас меден загорски:. Докато се дупела с камерата… Скивал ги човека. И ти си бил там.
— И моите гащи ли е видял? — озъби се Ник.
— Къде беше снощи?
— Оттатък — кимна той към спалнята. — И аз имам свидетел.
И като видя вдигнатите му вежди, допълни:
— Секретарката ми.
— Тоя ще ни върти до довечера — изпъшка пъпчивият.
— Ще ни върти — съгласи се Василев с неохота.
— Пет дни, а? — замислено попита Ник.
— Пет. Хайде!
Ник се почеса по брадата.
— Кондева беше ли при Колимечков?
Василев изкриви джуки и призна с огромно като дирижабъл неудоволствие:
— Беше, разбира се.
— Пет дни, а? Докато мине баса,а?
Ченгето направи опит да се учуди. Толкова несръчно, че и портиерите в театъра биха му писали слаб по актьорско майсторство.
— Какъв бас?
— Колко му бутна Кондева? — почервеня Ник. — А на тебе?
— Не обиждай — протестира миролюбиво Василев. — Най-много да лежиш десет дни.
— Нито един няма да лежа!
— Слушай… — започва Василев, но не можа да довърши.
Ник стовари десния си прав в лицето му и се хвърли веднага върху пъпчивия. Него го би повече и с удоволствие. После ги окачи със собствените им белезници на парното.
Облече се, сложи пистолета в кобура под мишницата си, обу се. На излизане му се сторпи, че тоя с големите уши помръдна, затова се върна и го удари още веднъж безжалостно…
9
— Бил ли си у Кондева? — посрещна го Коцето на вратата.
— Защо аз?
— Бикините! Само ти можеш да се заиграеш така.
— Щом и ти се сети, аз съм загубен.
Ник махна отчаян с ръка, кюсна се във фотьойла като изгнила ябълка в устата на полунаядено прасе и промърмори:
— Тъй… Пръскаш ли ми доларчетата?
— Доста усилено.
— Ох, изразявай се по-меко, че мога да получа сърдечна криза!
— Но има и успехи. Екстрактът за премахване на бръчки почти го получихме. Ще открием цех за дамски кремове.
— Ъхъ… Не е ли по-добре да е за дамски превръзки? Харчат се непрекъснато.
— Кремът изглажда бръчките.
— Щяхте направо да подмладявате.
— Всичко с времето си — успокои го Коцето. — Някои съставки още ни бягат. Това ли ти е грижата или си закъсал за бензин?
Ник преглътна и погледна жално към хладилника. Домакинът се плесна по челото и бързо извади чаши и бира.
— О, и вносна! — изкриви устни Ник. — От моите парички ли?
— Абе пий… Какво все ровиш?
— Уф… Тук ли е оня, разбойника?
— Защо? — зяпна така рошавият, че ха да захапи провисналия си перчем.
— Искам да го видя — уморено и кротко рече той.
Коцето скочи като ужилен, поразходи се из стаята и каза:
— Тъй ли?… Не приема.
Ник го измери изненадан:
— Хе… Че той да не е проститутка, че да приема?
— Работи — обясни търпеливо Коцето.
— Аз да не лежа?
— Почти е разкрил тайната на самодивския колан.
Ник издаде звук, който инак избягва да излиза от устата.
— Ама че постижение!
— В него е ключът на безсмъртието.
— Бре! Я не ходи като преяла кобила. Седни.
— Душата често излиза от тялото, но винаги остава вързана с тънка нишка за него. Смъртта идва, когато душата окончателно се откопчи от тялото.
Ник отпи от чашата и промърмори:
— Това съм го чувал от попа.
— Да, но коланът е своеобразно поле, което държи душата да не отлети!
Коцето явно мислеше, че го е шашнал, защото от лицето му се хилеха победоносно поне три древногръцки богини. Ник изръмжа равнодушно:
