дългите й крака, а ръцете му заработиха по сутиена.
Мария притвори очи и след няколкото целувки по врата и ушетата, замърка. Ръцете й се отпуснаха. Червенината по лицето й остана, но тя вече имаше за причина друго.
— Ник…
— Какво? — попита той, дърпайки я към леглото. — Само не почвай оная песен.
— Каква песен?
— Че си бременна.
— Ама аз наистина…
— Нали ти написах чек за аборт! — настръхна той.
— Добре де. Ще отида. Аз за друго… Бензиностанцията работи добре, нали?
— Коя?
— Онази… дето я откри оня…
Двамата тупнаха на постелята. Ник завря лице между гърдите й и мигом сложи ръце на бикините й.
— Ник…
— То е водостанция.
— Няма значение. Нека ви стана съдружник.
Той се опита да свали вратовръзката си, без да изпуска от устата си зърното на гърдата й и естествено, не успя. Тогава предпочете да остави вратовръзката, отколкото да изпусне плячката и се зае с ризата.
— Нека бе, Ник!
— Какво? — изломоти той с пълна уста и вече гол до кръста.
— Да ви стана съдружник.
Ник се отлепи за частица от секундата от нея, защото инак не можеше да свали панталона си и за да не хайлазува устата му, рече:
— Нямаш пари.
— Имам — измяука тя.
— Е, две-три хиляди не оправят нещата — каза той бързо и се гмурна за обхождане на тялото й.
— Аз имам петдесет хиляди марки.
Близо десетина секунди Ник целува с вдървени устни корема й, докато мозъкът му оглеждаше това петдесет хиляди от всички страни.
— Петдесет?Хиляди? Марки?
Той бавно надигна глава и потърси очите й.
— Толкова — отговори тя спокойно.
— Боже мой! Петдесет бона! Ти имаш петдесет бона?
— Имам.
Ник скочи от леглото, отиде до вратата в търсене на необходимата дума, направи още две обиколки, докато я намести между зъбите си и изстреля като балистична ракета.
— Откъде?
Мария се позабави, но отговори твърдо:
— Пестя.
— Пестиш ли? — разколеба се той.
После размисли и се втурна гол към приемната. Върна се с елката и започна да смята с нея прав. Мария лежеше с ръце на тила и го гледаше доволна. Той чукна за последен път и рече съкрушен:
— Ако е истина, ти трябва да си мъртва.
Тя побледня и повтори учудена:
— Мъртва ли?
— Мъртва. — И поясни: — От глад.
Мария се съвзе и се засмя. Ник пусна елката и скочи отгоре й. Седна на корема й, хвана я с ръце за гърлото и изрева:
— Кучко!
— Ник… — изхриптя тя изпод обръча на пръстите му. — Недей… Нали знаеш — бременна съм.
В този момент телефонът в приемната иззвъня.
— С кого се чукаш? — изсъска Ник. — Аз те пазех.
Очите й изскочиха навън — дали от стискането, дали от учудване, божа работа.
— С кого я вършиш, мръснице? За пари, а?… Бременна била. От кого?
Телефонът пак иззвъня. Ник нададе ухо и замръзна раздвоен.
— Ник… — изхърка тя побеляла.
— Ей сега ще се върна, за да те довърша — закани се той и стана.
— Ало, Ник!…
Коцето. Едва не го изпсува.
— Трябва да дойдеш веднага при мен!
— Е, чак пък веднага… — промърмори Ник.
Но тревогата на Коцето го жегна и той се отърси от мисълта за спалнята и голата развратница там. Малкият никога не му бе говорил с такъв глас.
— Чуваш ли?… Бързо!
— Абе я кажи нещо свястно.
— Караразбойников го няма!
— Голямо чудо.
— Слушай…
— В тоалетната провери ли? — пресече го Ник. — Той като влезе там, се забравя.
— Ник, няма масто за шеги. Идваш ли?
— Имам работа — почеса се по врата той.
Коцето май се уплаши.
— Сутринта тук бяха четирима араби. Предлагаха му двайсет милиарда за капките.
— Смятай, че е заминал за Хаваите!
— Какво ще прави там?
— Ще пръска двайсетте милиарда, какво!
— Но той им отказа!
Ник засече с пачка долари на кривото гърло. След няколко опъвания на врата, от които изпукаха чак ставите на краката му, той успя да издаде звук, приличен на изпускане на балон.
— Значи са го взели в лудницата.
— Тръгваш ли?… Има и нещо друго.
— Да не е отишъл до някое кафене наблизо?
— Абе какво кафене! Той беше заключен.
— Ха! — изненада се Ник. — Ти така ли тормозиш хората, които работят за теб?
— Той искаше така — да не го безпокоят, докато ме няма.
— Кога го видя за последен път?
— Към един часа. Когато си отидоха арабите.
— Как беше?
— Особен. Дрънкаше едни…
Ник изсумтя. Че тоя тип бил ли е нормален?
— Бил от бъдещето… Дошъл да ускори развитието ни… Но сме били тъпи и бавноразвиващи и мислел да ни зареже…
— Добре, идвам!
Той постави слушалката замислен. Облече дънките си и надникна бос в спалнята. Мария оправяше леглото приведена. Ник застана на вратата, загледан в облицованите й с пеньоара форми и рече разколебан:
— Аз май трябва да прескоча до Коцето.
Тя мълчеше.
— А ти си помисли… — закани се той.
