— Заснехте ли го?
Коцето помръкна.
— Не излиза на лентата. Не стана.
— Тъй ли? Че нали лещи подменяхте, плаки различни…
— Не успяхме — съкрушено призна той.
— Язък! — въздъхна Ник.
— Ще го покажем на съда, на заинтересованите с тая апаратура.
Ник махна с ръка отчаян. Но още докато ръката му слизаше надолу, лицето му просветна. Той замърмори под носа си с изкривени към облаците очи, плесна се по челото и попита явно обнадежден:
— А коланът? Я ми разкажи за колана.
— Какъв колан?
— Самодивският. Нали дрънкаше, че държал в полето си душата.
— Е? — не загряваше Коцето.
— Стоте бона ще кацнат в джоба ми! Но забележи — ако онова добиче не се блъсне в масата!
— Кое добиче?
— Душата, бе!
Близо половин минута мозъкът му скърцаше в усилие да смели последните факти. И когато успя, изрева като магаре, не виждало магарица поне три години:
— Караразбойников!
Кандидат-нобелистът пусна безцеремонно една от кутиите на апаратурата и приближи невъзмутим като цървула на Херкулес.
Коцето започна зачервен да му обяснява какво предлага Ник. Той гледаше озадачен към него, изхъмка и рече завистливо:
— Боже мой, колко е сляп случая! Толкова гениални догадки в главата на едно ченге!
Ни му се ухили.
11
Ник отвори вратата пред Мария и галантно се поклони:
— Заповядай.
Тя хлъцна изненадана:
— О, масата е сложена!
Той се почеса по брадата и призна:
— Хм… И леглото е постлано.
— Страшен си — не се разочарова тя.
— Щом е за теб — почти измяука той.
Мария плесна с ръце и седна на дивана, кръстоса крака предизвикателно, отпи глътка от великолепната перлова ракия от Сливен, опита от шопската салата.
— Беше започнал да ми разправяш за баса. Спечелихте ли го?
— И още как! Само накарахме Пиратски да постави условие — Кондева да надене колана на самодивата. Слушай… я полегни…
— И тя?
— Хвана се, естествено… Не ти ли е горещо? Колко е топло… Кондева се ухили и сбърка. Напъва се, напъва се и — нищо!
— И получи сто бона! — ахна Мария.
— Получих — намръщи се той.
— Няма ли да ми платиш обезщетение? — започна тя с мъркащ глас.
— Какво обезщетение?
— Към десет хиляди.
— И защо? — хлъцна Ник.
— Миличък, аз лежах заради теб в затвора.
Ник скочи като ужилен:
— Заради мен? Заради себе си, глупачке!
— Как заради себе си? — стана и тя.
— Защо си забрави гащите?
— А ти защо ги свали?
— Защото си вдигна краката! — тросна се той.
— Нахалник — нацупи се Мария и му обърна гръб.
Ник седна, наля си ракия и отпи, загледан някъде между плешките й. Хвана я за ръката, но тя се дръпна сърдито.
— Слушай — започна той гузно. — Няма ги вече.
— Кои? — обърна се тя като ударена с ток.
— Кои!… Кои!… Парите!
— Кои пари?
— Не се прави на тапа! Стоте хиляди, разбира се!
— Къде са? — зяпна тя.
Ник наведе очи.
— Вложих ги в една бензиностанция.
— Сто хиляди лева!?
— Това е нов бизнес… Всъщност не е бензиностанция, а водостанция…
— Какво?
— Приятелят на Коцето е открил течност, която, щом се прибави към водата, я прави годна за автомобилно гориво.
— Боже мой, ти си луд! — скочи Мария. — Ако повече кракът ми стъпи тук!
— Ей, Мария… Абе чакай, къде тръгна гола?
Трети случай: Килерът
И човекът бе сътворен
от Създателя.
И бе сътворен
еретик,
за да има
с кого да спори
Създателят.
1
— Не, не и не!
Мария стоеше сред спалнята и стискаше почервеняла юмруци, а Ник бе зает с отговорна задача — събличаше я.
— Слушай, миличка… Хайде. За последен път днес…
— За последен? Но ти вече три пъти ме мъкна в спалнята! О, боже мой! Какво наказание!
Ник най-после успя да се справи с ципа на полата и тя се скупчи в краката й. Поглади с гладен поглед
