Анви нямаше какво да прави, дори да не беше в безсъзнание.
Този път положението изглеждаше безнадеждно.
Ако искаш Анви да се пробуди, отиди на 24.
Ако искаш Анви да остане в безсъзнание, отиди на 45.
Ако искаш доскорошната неприятелка на Анви акулата да изиграе своя роля в приключението, отиди на 60.
А ако се колебаеш, използвай зара. При 1 и 2 отиди на 24, при 3 и 4 отиди на 45, при 5 и 6 отиди на 60.
82
Да, отново беше допуснала грешка, защото трябваше от острова да огледа по-добре скалите. Ако го беше направила, нямаше сега да излага на такава голяма опасност живота си. Но нямаше какво да стори и Анви светкавично реши:
— Връщам се веднага на острова. Стига да мога.
Тя заплува бързо обратно. Водата беше гладка. Анви се зарадва, че островът все още не се е отдалечил твърде много. Но там край него тя видя перката. Тя отпусна безпомощно ръце. Но нямаше избор, отново трябваше някак си да се озове върху водорасловата платформа, след като я беше напуснала така лекомислено. Тя започна да плува много тихо. Не знаеше дали това можеше да й помогне, но все пак се придвижваше в абсолютна тишина. На около километър от нея тя видя фонтан морска вода да изригва към небето. Анви се ококори, но в следващия момент разбра, че това е кит. Беше гледала по телевизията как го правят. Следващият фонтан приближи бързо. Очевидно беше, че китът се приближава към скалите.
— Много хубаво! — каза си Анви — Не ми стига акула, ами и кит. Какво да правя?
В следващият миг видя, че перката започна да се отдалечава бързо по посока на скалите. Анви веднага сви в другата посока, към фонтаните, но й се струваше, че в момента това беше по-далечната опасност. Явно беше, че акулата бяга. На около 50 м изригна страхотен фонтан. Анви го видя и замръзна. Това беше огромна, невъобразимо огромна маса. Ако останеше на пътя й, нямаше никакъв шанс. Тя панически заплува под прав ъгъл, но така, че да не се натъкне на акулата. Беше само на метър от своя остров и усети вълнение под себе си. Погледна надолу и смътно видя гърба на акулата, която правеше някаква маневра. Анви разбра, че акулата се опитва да се обърне с главата към нея, но под вода, за да не привлича вниманието на кита. С панически мах Анви се доближи до островчето, но в същия миг удар с края на перката я отхвърли на значителна височина във въздуха. Тя погледна надолу и видя отворената паст. Знаеше, че сега вече няма измъкване и щеше да падне право в устата на чудовището. И ето тряс… Анви очакваше да чуе хрущене на кости, на своите кости, но не чу нищо такова. Отвори очи и се огледа. Тя беше на своя остров и повече не смяташе да го напуска освен ако не беше абсолютно сигурна, че безопасно ще се добере до брега. При изхвърлянето акулата беше придала на удара и леко въртеливо движение, което спаси живота на Анви, като я запрати на водорасловия остров.
Отиди на 83.
83
Анви гледаше напрегнато към скалите, които плаващият остров вече отминаваше. Какво ли има зад тях? Този въпрос й се въртеше в ума. Но никакво предположение не й идваше в главата. Трябваше да изостави скалите, защото имаше непосредствена опасност за сигурността й. Китът, който се беше насочил към скалите, рязко зави и заплува към острова. Той силно се разлюля и един фонтан изригна само на тридесетина метра. Ако собственикът на фонтаните решеше да продължи към острова, то трагичния край не беше далеч. За щастие обаче акулата също мислеше така и бързо започна да се отдалечава, което спомогна на Анвиния плавателен съд, защото китът започна да преследва акулата. Но минавайки само на няколко метра, той така запрати водорасловото образование, че то се заби в скалите. Анви едва успя да се задържи и да не падне от водораслите. Охлузи се, но се зарадва, защото морските зверове бяха се отдалечили, или по-точно ударът на кита я беше отдалечил от опасността.
Островчето отново заплува спокойно, този път много близо до скалите.
Сега най-важното беше внимателно да изследва скалите и при удобно място за акостиране да успее да се прехвърли на сушата. Не си задаваше сега въпроса какво ще прави там и какво очаква да намери, но се стремеше именно към сушата, искаше да напусне тази плаваща килия. Тя с тревога установи, че ударът в скалите не беше минал без последици за водорасловия сал. Той беше прокъсан точно по средата и рискуваше да се разцепи на две или повече парчета. Тя внимателно започна да го оглежда и реши, че задната част на сала е по-устойчивата и внимателно започна да се приплъзва натам. За да стигне до набелязаното място, тя трябваше да мине през средата. Чу някакво хрущене и долната част на тялото й се озова във водата. Тя панически започна да се изтегля към задната част с мускулите на ръцете си. Ако сега акулата беше наблизо, Анви нямаше шанс за оцеляване. И както се знае, едно зло не идва само. Мястото, за което се беше заловила с ръце, се отцепи и тя цялата цопна в океана. Ужасът ясно се четеше по детското лице. Но в този момент гръмна в главата й: „Докато има живот, има и надежда“. Тя бясно заплува към отдалечаващото се здраво парче и с последни усилия успя да се залови. Но оставаше не по-леката задача да успее да се прехвърли отгоре. Много внимателно се доближи до страната и с рязко движение се претърколи на водорасловата платформа. А тя след разцеплението беше с твърде скромни размери — около 5 м ширина и 7 м дължина. С този сал не можеше да се надява отново да успее в открито море. Трябваше на всяка цена да слезе на брега, а пък там каквото стане.
Отиди на 46.
84
Анви реши, че сега не е време да спи и започна внимателно да оглежда водната шир във всички посоки. Но тъмнината й пречеше да види каквото и да е. Отново усети силен трясък и се стресна. Чудовището все още я дебнеше. Анви легна по гръб върху водораслите и не изпускаше от взора си звездите, защото нищо друго не виждаше. Неусетно тя заспа дълбоко.
Отиди на 49.
85
„Докато има живот, има и надежда.“ Анви чуваше думите на баща си и правеше всичко възможно да ги следва. Тя още повече се напрегна, но следващия плясък дойде още по-близо. Явно звярът оглеждаше жертвата си, а до плаващата маса оставаха не повече от петдесетина метра. Сега Анви я огледа по- подробно и видя, че това е островче от най-различни водорасли, които се бяха преплели по начин даващ възможност на някой да го използва за пристан.
— Само да се добера веднъж до моето островче! — каза си Анви. — Но май няма да успея! — И отново в главата й прокънтяха думите „докато има живот, има и надежда“.
Анви отново размаха силно крака, но плясъкът се потрети, тя рязко обърна глава встрани и видя голяма муцуна на не повече от 5 м. Ужасена извърна очи и отново се устреми към островчето, което явно беше попаднало на някакво течение, защото много бързо плуваше точно към Анви. В следващия момент тя бе отхвърлена силно встрани, ударът беше толкова внезапен, че Анви изкрещя от страх и болка. Нямаше да успее, островчето беше на около 10 м. Тя се изхвърли към него, а то под влияние на някакво течение подскочи към нея. В следващия миг до нея се разнесе оглушителен плясък. С едната си ръка тя се докопа до края на островчето, което се състоеше от много на брой преплетени водорасли, и силно се изтегли. Поглеждайки назад, тя видя пастта на чудовището, което след по-малко от секунда щеше да я захапе до кръста. Петичките й вече влизаха в устата на звяра.
„Докато има живот, има и надежда“. Тя рязко сви краката си в коленете, с другата ръка си помогна и с последно адско усилие се претърколи на водорасловото островче. Чу яростното изщракване зад себе си, но не успя дори да се зарадва. В ужасяващата уста на звяра попадна края на сала и без трудност акулата го
