Родителите й се спогледаха смаяно.
Баща й отпусна безпомощно ръце, но майка й твърдо я хвана, завъртя я и тръгнаха към спрелите таксита.
Отиди на 12.
3
Анви реши, че е абсолютно безполезно да се взира в нощната тъма, защото нищо не можеше да види. До нейния поглед достигаха единствено светлините на звездите. Островчето внезапно се разклати от нов силен удар. Анви реши, че каквото има да става, то ще стане и ако морското чудовище ще я изяжда, то тя реши, че е по-добре да отиде отпочинала в търбуха на звяра.
Отиди на 49.
4
Анви решава, че по-добре е за момента да не се разделя с ръчния си багаж, тъй като може нещо да й потрябва от чантата, в която имаше толкова много неща.
А и всички флакони с инсулин бяха там. Там се намираха и всички консумативи за инсулиновата помпа и за трансмитера, чрез който Анви следеше стойностите на кръвната си захар.
Отиди на 14.
5
Анви рязко се оттласна от облегалката и скочи на пътеката непосредствено преди изхода. Нечия ръка я сграбчи и я запокити настрани. Тя се удари лошо, но успя да погледне. Някакъв човек с обезумяло лице се опитваше да излезе през изхода, но нещо не беше както трябва. Едва сега Анви видя, че човекът има проблем с единия си крак. Явно той беше или счупен, или сериозно навехнат. Анви въпреки ужаса си започна да пълзи към него, за да му помогне, тя по природа си беше много състрадателна и вече беше забравила грубостта на човека. Тряс! И самолета се наклони още в обратната на Анви посока, а човекът се търкулна обратно в търбуха на летящата птица. Анви едва се закрепи, но с пределни усилия успя да се изправи и стъпи на прага. Въздушната струя за малко щеше да я изхвърли като катапулт, но тя се задържа. След това видя пързалката, която сочеше към разярения океан. Там вълните бяха високи като планини. Анви затвори очи и си каза, че това е края, защото нямаше как да оцелее при това вълнение.
Ако искаш Анви въпреки страха и опасността да се спусне по пързалката, отиди на 99.
Ако не искаш Анви да скочи в океана, отиди на 57.
А ако се колебаеш използвай зара. При 1 отиди на 57, а при всеки друг резултат отиди на 99.
6
Анви реши да не се връща на своя остров и това беше фатална грешка. Тъй като по-късно се появи кит, който подгони акулата, която пък от своя страна се опита да се скрие при скалите. Там връхлетя върху Анви, а тя нямаше къде вече да се крие. Следващия път добре си помисли дали да напускаш относително сигурното островче!
Играта в тази си версия беше дотук за теб. Опитай пак!
7
Анви реши, че най-добре е да се изкатери нагоре. Тя се затича първоначално бързо и лесно, като зад нея се сипеха множество малки и по-големи камъни. Тя чуваше преследвачите, които не бяха далеч от нея. Теренът ставаше все по-наклонен, а малките камъни можеха да й изиграят лоша шега. Тя можеше да се подхлъзне на някое камъче и да се търколи през глава право в ръцете на своите гонители. На едно място имаше неголяма купчина от камъни, хрумна й, че би било хубаво да се опита да забави хората зад нея. Тя скочи зад купчината и с рамене успя да я блъсне надолу. Стотици малки, средни, а и няколко големи камъни полетяха право върху главите на туземците. Крясъците долетели до ушите й я осведомиха, че нейното решение е било абсолютно правилно. Тя успя да си осигури малко време, което се надяваше, че ще й стигне да се добере до края на пътеката. А в този край тя забеляза вход в скалата. Бързо напредваше и стигна до входа. Тя стъпи на прага и се обърна. Видя, че преследвачите бързо приближаваха.
Ако искаш Анви да влезе в пещерата, отиди на 78.
А ако въпреки всичко не искаш Анви да влезе във входа, отиди на 43.
8
Да, лесно е да се каже, че трябва да напусне, но как? Анви се изправи. Пушекът и миризмата бяха непоносими. Анви залитна. Ще съумее ли да направи скока, който й е нужен, за да се прехвърли на скалната пътека? Тя събра последни сили и скочи. Единият й крак се подхлъзна и потъна в нищото. Но Анви с ръцете си успя да се задържи за една издатина в скалата и оправи равновесието си. Тя силно кашляше, а сълзите й течаха като поток. Тя започна препъвайки да се спуска надолу. Но докога щеше да издържи? Напредваше, а колкото слизаше по-надолу, толкова пушекът и миризмата като че ли се разреждаха. Това беше така, защото димът беше по лек от въздуха и се качваше нагоре. Анви като в мъгла стигна до входа и с последно усилие успя да прекрачи навън, минавайки от едната страна на огъня. След това тежко се отпусна на земята и загуби съзнание. Туземците с ликуващи викове я обградиха. Вързаха я добре и я занесоха в пирогата на вожда.
Отиди на 69.
9
Анви тихичко се примъкна към вратата и я дръпна настрани. Вратата представляваше правоъгълник от гъсто изплетени лиани. Навън почти нямаше светлина. Няколко огъня догаряха. Личеше си, че воините се бяха много изморили от този поход. Тя пропълзя навън и тръгна край колибите, като се снишаваше, за да не бъде забелязана от някого. Тръгна към най-близкия край на селото, а това беше откъм езерото. Езерото не беше голямо и можеше да бъде преплувано, но в този миг една мисъл сепна Анви.
— Ами ако има алигатори?
Тя отиде на импровизирания кей и започна да оглежда плавателните съдове. Имаше десетина сала и още толкова лодки. Въпросът беше какво да прави? Как да се измъкне от това укрепление?
Използвай зара. При 1 отиди на 64. При 2, 3, 4, 5 отиди на 87. При 6 отиди на 77.
10
Въпреки нечовешката умора, която Анви чувстваше, тя тръгна надясно и не помисли дори да се отказва:
„Докато има живот, има и надежда“ — кънтяха бащините думи в главата й. Тя дори отново се затича. Погледна назад и установи, че това наистина са преследвачи, които я търсеха, но все още бяха твърде далеч. Тя вече нямаше сила дори да се изплаши, съзнанието й го отбеляза само като факт и продължи да напредва. Трябваше да започне да се спуска от възвишението към брега преди гонителите й да се качат на него и да я забележат. Но точно в този миг до слуха й достигна протяжен вик, тя рязко се обърна и видя, че един от тях се беше покачил и я беше видял. Туземецът мигновено даде знак. Тя разбра, че веднага с
