цената на всичко трябваше да се добере до брега, а после? Този въпрос сега не й минаваше дори през ума. Тя се затича, падаше ставаше и продължаваше. Стигна най-сетне до мястото, откъдето можеше да слезе на пясъчния бряг. По-скоро търкаляйки се отколкото вървейки или тичайки, тя започна да се спуска към брега. Около нея започнаха да се търкалят цели лавини от по-големи и по-малки камъни. Анви чуваше зверските викове, които идваха от горе, но тя беше като в сън и едничката й цел беше да се добере до брега. Тя тежко тупна на пясъка и веднага скочи и хукна към водата, но почти в същия миг близо зад нея тупна още едно тяло. Тя усети, че един от преследвачите й е съвсем на близо. Реагира по-скоро инстинктивно, отколкото стратегически. Отскочи настрани и рязко се закова на място, набралият скорост туземец не можа да реагира на нейната маневра и, когато прелиташе край нея, тя протегна крака си, а той с крясък се изтъркаля през глава. Анви без да го дочака да се окопити скочи върху гърба му и му нанесе два бързи удара в областта на врата, с цел да го обездвижи за известно време. И остана горда от себе си, че ненапразно беше посещавала тренировките по бойни изкуства. Тя скочи, защото чуваше останалите, които бързо я наближаваха и хукна към брега. Едва сега й мина през ума въпроса:
— Какво ще правя там, като стигна? Какъв е смисълът от всичко? Явно няма спасение за мен.
Вече беше на предела на своите сили. Чувстваше, че всеки момент просто ще се стовари на пясъка и няма да може да мръдне. В този миг тя чу глас пред себе си и видя няколко мъже насочили оръжия. Те гръмнаха няколко пъти и това беше достатъчно преследвачите да завият рязко и да изчезнат.
Това, като че ли беше сигнала на краят на силите на Анви. Тя като подкосена падна и загуби съзнание. Анви беше изпаднала в изключително тежка диабетна кома. За щастие лекарят на моряците беше изключително опитен и веднага установи, че загубата на съзнание на детето не е обикновена. За него беше достатъчно да види инсулиновата помпа и да му стане ясно, че детето е диабетик и е изпаднало в тежка диабетна кома. Той веднага отвори чантата на Анви, намери бързодействащия глюкаген, който се използва в подобни извънредни ситуации и без колебание го инжектира в тялото на момичето. Когато се свести, тя беше на палубата на кораб, който по-късно разбра, че е военен и че съвсем случайно се е отбил на този бряг. Част от екипажа по времето, когато Анви се е премятала по надолнището към брега, я е забелязал, нормално любопитството на матросите да ги е завело на мястото, където Анви тупна, а след това скочи и започна да тича към брега. Но след като моряците видели, че детето се сподиря от банда туземци, бързо приготвили своите оръжия и зачакали, но след героичната постъпка на тинейджърката с обезвреждането на най-бързия преследвач, те решили да действат и с изстрели във въздуха прогонили туземците. Анви беше спасена. Сега беше въпрос на време, за да успее да се върне у дома.
Отиди на 101.
11
Анви реши, че е превъзбудена и най-доброто в момента е да отиде да поспи мъничко и след това да реши какво ще прави със съдбата си.
Анви бързо се унесе, защото сълзите й я бяха изтощили до край.
Будилникът на мобилния й телефон я стресна. Анви бързо скочи и натисна копчето, за да спре алармата.
Отпусна се в леглото и се замисли за най-близкото си бъдеще.
Ако все пак въпреки мъката решаваш, че Анви заминава, отиди на 21.
Ако твърдо Анви остава, отиди на 12.
Ако се колебаеш използвай зара. При 1, 2, 3 отиваш на 12. При 4, 5, 6 отиваш на 21.
12
Анви твърдо решава, че си остава у дома и никакви колежи не могат да я съблазнят.
Тя знаеше, че баща й доста време щеше да ходи като замаян, защото той възлагаше големи надежди на нейното бъдеще.
В крайна сметка в живота освен образование, работа и напрежение има и близки хора, които Анви реши да не изоставя.
13
Сърчицето на Анви се сви. Тя знаеше, че след броени минути ще се раздели с най-близките си същества. Но тя също знаеше, че ако се поддаде на болката, ще провали всичките си надежди за обучение в чужбина. Заслужаваше ли си това, тя не знаеше, но единственият начин да научи е като отиде в колежа. Тя осъзна, че сестра й говори нещо:
— Искаш ли вода, Анви? Изглеждаш бледа.
— Не, добре съм.
Трябваше да издържи. След малко предстоеше най-тежкото, а именно раздялата. Но тя щеше да издържи.
Времето напредваше. Таткото на Анви й помогна за багажа, който беше чекиран и откаран в багажното отделение, а майка й не спираше със съветите:
— Анви, да внимаваш с басейна! Анви, да не стоиш до много късно! Анви, да не се срещаш с непознати! Анви, обаждай се редовно! И пр.
Анви не чу половината от съветите, защото последните дни беше слушала многократно майчиния репертоар.
От уредбата поканиха всички, които бяха за полета на Анви, и дойде най-критичния миг.
Ако въпреки всичко решиш Анви да се откаже от проектираното пътуване, отиди на 2.
Ако Анви продължава напред, отиди на 22.
Ако се колебаеш, използвай зара. При 1, 2, 3 отиди на 2. При 4, 5, 6 отиди на 22.
14
След като се настани удобно Анви започна да разглежда около себе си. Хората влизаха и търсеха своите места. Имаше няколко бебета, които очевидно нямаха намерение да пазят тишина. Но Анви имаше лек и за това — музика и мощни слушалки.
Започнаха инструкциите от високоговорителите:
— Закопчайте си коланите. В случай на аварийна ситуация следвайте светлинните пътеки по пода, които ще ви отведат към аварийните изходи. Надяваме се, че пътуването на борда на нашия самолет ще бъде незабравимо удоволствие за вас. Под седалките си имате надуваеми жилетки, тъй като по-голямата част от маршрута на самолета минава над океан.
Анви знаеше подробно маршрута. Та нали го беше проследявала многократно по картата в интернет.
Сега за нея беше най-важно да се успокои и да поспи.
Отиди на 32.
15
Тя обаче нещо беше неспокойна. Освен липсата на близките си тя чувстваше и липсата на любимите си вещи. Анви бързо скочи и си взе обратно ръчния багаж.
