Отиди на 52.
23
Импровизираното островче бързо наближаваше скалния процеп. Анви се изплаши да не би да отмине и да не успее да влезе между скалите. Бързо легна по корем и започна да гребе с ръце. В началото нямаше никакъв ефект, но след това като че ли водораслите започнаха да променят своята посока. Анви загреба още по-настървено. Ако продължеше така, щеше косо да влезе в прохода и най-малкото щеше да се блъсне в отсрещните скали. Една вълна й помогна. Анви вече беше на една линия със скалите, които служеха като начало и край на прохода. Тя продължаваше яростно да маха с ръце. Изведнъж я обгърна пълно спокойствие. Водата вече нямаше този устрем и островчето спокойно лежеше на повърхността. Тя се огледа. Беше попаднала в лагуна с големина около 3 км ширина и дължина по продължение на брега около 5 км.
В средата на тази красива лагуна се издигаше остров, но не от водорасли, а истински остров. Анви реши, че това е най-близката й цел и започна да гребе натам. Беше много разумно първо да слезе на острова и оттам да огледа подробно брега. Анви много бавно се придвижваше, тъй като гребеше с ръце и внимаваше те да не попаднат между зъбите на някой морски звяр. Иначе с плуване много по-бързо щеше да стигне до целта.
А и тя нямаше багаж, който да превозва с водораслите. Те си бяха изпълнили достойно мисията да я доведат в тази спокойна лагуна.
Ако искаш Анви да остави водорасловия сал и с плуване да се опита да отиде до острова, отиди на 96.
Ако искаш Анви да продължи бавно да се придвижва със своя сал към острова, отиди на 81.
24
Анви рязко дойде в съзнание. Дали предчувстваше надвисналата опасност или голямата жажда я пробуди, нямаше голямо значение. Тя се огледа и видя, че към нейния остров се приближават пирогите на диваците. Тя скочи ужасена.
— Само това ми липсваше! Да се занимавам с нецивилизована банда разбойници.
Тя реши, че трябва веднага да предприеме нещо. Видя, че може и наляво и надясно да тръгне, но може и нагоре да се изкатери.
Ако искаш Анви да тръгне наляво, отиди на 48.
Ако искаш тя да тръгне на дясно, отиди на 61.
А ако искаш да тръгне нагоре, отиди на 7.
25
Е, Анви определено няма късмет. Защото група туземци връхлитат изневиделица върху нея и за миг я омотават толкова здраво, че не може да помръдне и малкото си пръстче. След това тя е охранявана много зорко и работи усилено за племето, като започва да му показва някои предимства на цивилизацията.
На Анви много й допаднаха ежедневните упражнения по стрелба с лък. В родината баща й я беше записал именно на тренировки по стрелба с лък. Тя се беше състезавала в дисциплините рекърв и компаунд. Дори имаше и няколко награди. Но тук лъковете бяха по-скоро лонгбоу, тоест дълги лъкове, които притежаваха умопомрачителна метателна мощ. Тя все пак предпочете с помощта на туземците да си направи малък и удобен лък, който й служеше прекрасно както за развлечение, така и за лов.
26
Съдбата е на страната на Анви. Никой не вдигна тревога, значи никой не е видял лодката. Но тя реши твърдо да се придържа към сянката на брега и дърветата върху него. Така нямаше възможност да бъде забелязана от брега. Веднага зави и се гмурна в сянката. Започна много предпазливо да гребе, за да не издаде своето бягство с шума на греблото. Трябваше да се добере до отсрещния бряг, който беше гъсто обрасъл с дървета. Под тяхната защита тя можеше да се надява на успешно бягство. Да, но Анви нямаше голям опит в гребането. Няколкото години на море с надуваема лодка и чифт сглобяеми гребла и обясненията на баща й — с това се изчерпаха нейните познания по гребане и управление на лодка. Тук много я улесни гладката повърхност на езерото. Нямаше вълни, а това си е от значение за управлението на една лодка. Първоначално лодката не се подчиняваше охотно на усилията на Анви, но постепенно тя разбра, че трябва внимателно и равномерно да гребе, за да може да има контрол върху този примитивен плаващ съд. Тя установи още, че ако рязко се наклони на една страна, лодката веднага се накланяше застрашително в същата посока. На 2–3 пъти насмалко Анви да цамбурне във водите, но съумя да овладее положението и сега далеч по-устойчиво заплава покрай брега. Тя възнамеряваше в сянката на брега да обиколи езерото, за да достигне отсрещния бряг. Ако използваше краткия път през средата на езерото, тя рискуваше да я забележат, защото така би преминала през голямата огряна от луната водна повърхност. Но плувайки тя достигна до единия край на обграждащия укреплението ров, който именно от езерото се пълнеше с вода и ако в езерото имаше алигатори, то и в рова също ги имаше, а каква по-добра охрана срещу нападатели или бегълци? Анви се замисли дали да свие в рова и да стигне до челната част на укреплението, откъдето да се изкатери от рова и да се опита да се добере до брега. Или да продължи да гребе покрай брега и да достигне отсрещната на укреплението страна. Тя се колебаеше и претегляше плюсовете и минусите на всеки от двата варианта.
Ако искаш Анви да продължи покрай брега и да се опита да се добере до отсрещния бряг на езерото, отиди на 92.
Ако искаш Анви да свие в рова и да се опита да достигне до брега, отиди на 72.
Ако се колебаеш и ти, използвай зара. При 1, 3, 5 отиди на 72, а при 2, 4, 6 отиди на 92.
27
Анви реши, че може би по-разумният вариант, ако въобще имаше такъв, е да се спусне по течението на реката. Така най-малкото скоростта й на придвижване щеше да бъде значително по-висока. Тя се насочи към мястото, откъдето реката започваше и след няколко маха на греблото го достигна. Изравни се с бреговете на езерото, но течението й се видя твърде силно.
Ако искаш Анви да промени решението си и да се откаже от спускане по реката, отиди на 75.
А ако искаш Анви да навлезе в бързите води на реката, отиди на 93.
28
Анви въпреки смазващата умора продължи да се тътри напред. Тя знаеше, че ако спре нямаше шанс да се измъкне от евентуалните си преследвачи. Тя впрочем въобще не се съмняваше, че ще я преследват докато не я пипнат отново.
— Еврика! — Възкликна по едно време Анви, защото беше видяла, че горският тунел най-сетне свършваше и се показаха лъчите на слънцето. Тя си даде кураж, че е на прав път, и продължи напред, докато гората не остана изцяло зад гърба й. Видя едно възвишение. Трябваше да се добере до него, за да
