Отиди на 14.
16
Шансът не е на твоя страна в този случай.
17
Анви тръгна по пътеката, чиито светлини указваха посоката към спасението, но съвсем скоро разбра, че няма шанс да пробие. Понечи да се върне, но вече напъващи хора й бяха запушили пътя за отстъпление. Пред Анви се изправи лъскавият грубиян, който безцеремонно я блъсна на страни. Тя залитна и си удари главата силно в ръба на една седалка. Но падайки, тя препъна грубияна, който тежко се стовари, а множество крака го стъпкаха.
Анви опита да се изправи, но просто вече нямаше къде.
Последната й мисъл беше, че не беше разумен вариант да използва стандартния начин за добиране до авариен изход.
18
Да, това е правилното решение, защото Анви няма какво да губи, ако приближи плаващата маса.
Но въпроса е как да приближи наблизо? Отново се поздрави, че ходи на уроци по плуване, и мощно загреба към нещото. Но в басейна беше едно, а в открития океан — съвсем друго. Тя махаше с ръце и крака, но видим резултат нямаше.
— Дали има някакво течение тук, което не ми позволява да се приближа? — запита се тя. — Но все пак трябва да продължа и да стигна онова проклето нещо.
След около половин час установи, че все пак бавно, но сигурно приближава. Но установи и още нещо, което я направи твърде нещастна. Беше започнало да се стъмва. Паднеше ли мрака, тя нямаше шанс да открие плуващата маса. Напъна всичките си мускули, за да ускори придвижването си. Но в този момент нещо изпляска вляво от нея. Тя погледна и видя перка.
— Оу, ужас! Акула ли е това? — Анви затрепери във водата. Стана й ужасно, имаше чувството, че се беше изпотила мигновено. — Е, няма как, тук някъде май ще свърша! — В този момент в съзнанието й изплуваха думите на баща й: „Анви, винаги трябва да се бориш до последно и никога не се предавай предварително! Докато има живот, има и надежда.“ — Прав си, тате! Важното е да се боря докрай!
И тя започна да се бори. Плуваше с всички сили, но като че ли и перката изчезна. Тя се доближаваше доста бързо. И когато мислеше, че акулата или каквото там беше, не я е забелязало, тя чу зад себе си силен плясък. Обърна главица и отново видя перката на някакви си тридесетина метра от себе си.
Ако избираш Анви да продължи борбата, отиди на 85.
Ако предпочиташ Анви да се предаде, отиди на 36.
19
Анви първоначално реши, че вземането на надуваемата жилетка е напразно губене на време и трябваше час по-скоро да напусне самолета. Тя се покатери на облегалката, за да може да скочи на аварийния изход, който беше непосредствено до нейното място. Но тя се сепна:
— Нали долу е океана. Какво ще правя след като нямам жилетка?
Ако искаш Анви да се върне да вземе своята жилетка, отиди на 55.
Ако искаш да продължи без нея, отиди на 90.
20
Анви затвори очи за миг или така си мислеше. Но се унесе в дълбок сън. Когато се събуди тя изплашено видя над себе си надвесени диваците, които здраво я връзваха. Те бързо я занесоха в лодката на предводителя и я положиха на дъното.
Отиди на 69.
21
Тя скочи решително, тръсна още веднъж главица и отсече:
— Заминавам!
Разбира се, че нямаше да се поддаде на връхлитащата я мъка. Все пак от дълго време живее с тази мечта, а и родителите й като че ли все пак щяха да са горди с нея.
Анви стана и си направи още една чаша какао, а часа вече беше 06:35.
След по-малко от час таксито вече щеше да я вози към летището.
Баща й влезе в кухнята и каза:
— Добро утро, Анви!
— Добро утро, тате!
Той си направи кафе и се осведоми за това как е прекарала нощта, но разбира се, че Анви го успокои, че тя е минала чудесно и че няма търпение да отиде в колежа.
Баща й външно беше спокоен, но в душата му бушуваха букет от чувства. Той въздържа порива си да прегърне дъщеря си и да й каже, че просто не иска да заминава, тъй като трудно ще понесе нейната липса. Разбира се, слабост не биваше да се показва.
Анви направи последни приготовления и си помисли за още една чаша какао, но реши, че е прекалено, и си сипа минерална вода от машината. Студената вода я ободри и тя се усмихна.
В 07:30 ч. цялото семейство се настани в таксито, което след по-малко от половин час ги стовари пред зала заминаващи на аеропорта.
Ако искаш Анви да изненада всички и да се откаже на аерогарата, отиди на 2.
Ако продължаваш да следиш малката авантюристка, отиди на 13.
Ако не можеш да решиш използвай зара.
22
Не, тя нямаше да се предаде на прага. Анви бързо прегърна и целуна поред най-близките си, като при сестричката си се задържа и за втора целувка. След това със забучени слушалки в ушите гордо закрачи към паспортна проверка, а от там и към автобусчето, което щеше да я закара до самолета. Тя знаеше, че я очакват много часове горе, във въздуха, и смяташе тези часове да ги използва да подреди размътената си главица и разбира се ако можеше и да поспи.
Родителите й я гледаха и и махаха с ръце, докато Анви не изчезна по ескалатора. Тук нервите на майка й не издържаха и тя се олюля. Съпругът й я подкрепи, но тя безутешно захлипа. Сестричката само това чакаше — и тя започна да рони крокодилски сълзи. Баща й смръщен и едва сдържащ сълзите си ги прегърна и двете и ги поведе към най-близкото такси.
