полетя и Анви изпита удовлетворение от своята точност, защото се чу тъп звук, който оповести, че мишената е умерена. Туземецът невярващ се закова за миг, но след това се олюля и с разперени ръце полетя към водата, където го очакваше акулата. Но с това грижите на Анви не приключиха, веднага след първия се появи втори и Анви нямаше време да се подготви за неговото посрещане. Той ловко скочи при нея, а тя рязко се отдръпна, но се подхлъзна и полетя към ръба на скалния перваз.
Тук шансът ще определи какво ще се случи оттук насетне.
Така, хвърли зара! При повече от три отиди на 79. При по-малко от четири отиди на 30.
49
Анви спа много продължително. Това беше добре за нея, защото не видя как още няколко акули се доближиха до островчето и като го поблъскаха малко отплуваха на някъде. След края на своя възстановителен сън тя се разбуди и се огледа на всички страни. Слънцето беше високо на небосклона и светеше в пълния си блясък. Анви разтри очи. Вярно ли беше? Тя мислеше, че вижда мираж. На не повече от 3 км видя скали. Тя много се зарадва и започна да подскача на своя плавателен съд.
— Най-сетне ще сляза на суша! — каза си Анви. Но в следващия момент тя пребледня. — Ами ако отмина тази земя? Какво да правя?
Тя трябваше да направи нещо, но какво? Нямаше нито весло, нито нещо подходящо, за да замени веслото. Оставаше да се надява на добрия си късмет. Не можеше да се оплаче от липса на шанс след злополуката. Видя, че островчето водено от някакво подводно течение се насочва все по-близо към скалите.
— Какво ли има зад тези скали? — питаше се детето. — Дали ще намеря други хора, от които да поискам помощ?
Тя внимателно гледаше без да може да направи нещо за хода на своя остров. На около половин километър той рязко възви и на Анви й стана ясно, че ще подмине скалите. Тя скочи и закрещя:
— Не, не отминавай скалите! Няма ли кой да ме чуе? Помощ!
Тя се хвърли на предната част на острова и започна да гребе с ръце, но безуспешно. Силен тласък за малко да я прехвърли във водата. Акулата забелязала белите ръце веднага се насочи към тях. Анви не я забелязваше, устремила поглед към отдалечаващите се скали. Едва в последния момент забеляза перката и едва свари да отдръпне ръцете си, които се озоваха на милиметър от ужасната уста на чудовището.
Анви разбра, че е допуснала грешка, която можеше да й струва твърде много. Обеща си занапред да бъде по-разумна и да не прави детски неща.
Ако искаш Анви да остане на своя остров, отиди на 83.
А ако искаш да го напусне и с плуване да се опита да достигне до скалите, отиди на 37.
50
Анви отвори чантата си и взе бутилка с минерална вода. Тя провери какво е състоянието на вещите в чантата, но за щастие майка й благоразумно беше опаковала добре флаконите инсулин и консумативите за инсулиновата помпа и трансмитера, така че те не се бяха намокрили. Устата й беше суха и тя не можеше да преглъща. Но съзнаваше, че водата трябва да се пести, защото в противен случай много бързо силите й щяха да я напуснат. Тя отвори внимателно капачката и отпи първо една глътка, а после втора и трета. Прибра бутилката отново в чантата, като я затвори внимателно. Въпросът сега беше какво да прави. Дали да легне и да се опита да поспи, тъй като знаеше, че сънят е чудесно лекарство, или да стои и да бодърства, за да не изпусне някой бряг. А и морското чудовище я притесняваше. Това островче дали щеше да издържи на напора му?
Ако искаш Анви да си полегне и да поспи, отиди на 3.
А ако искаш Анви да бодърства, отиди на 84.
51
Анви се разтърси в неудържими ридания. Тя не можеше да напусне дома си и най-близките си хора. Опита се да спре сълзите си, но неуспешно. В този момент в кухнята влезе майка й.
— Защо плачеш, Анви? Какво става?
Анви подскочи, тъй като майка й я изненада. Но все пак тя успя да промълви плачейки:
— Мамо, аз не мога да замина, не мога да се разделя с вас.
— Успокой се пиленцето ми — каза майка й — оставаш си у дома.
— А тате?
— Остави го баща ти, с неговите грандомански мечти. За мен е по-важно детето ми да се чувства добре. След като не искаш, няма да ходиш.
— Майката пое ангажимента да се оправи с главата на семейството и изпрати Анви в леглото.
Анви си легна, а майка й си направи кафе и зае нейното място на кухненската маса. Сценарият започна да се повтаря, но сега главната героиня беше майката и нейните сълзи се ронеха по масата. Майката се чудеше дали решението да остави Анви у дома е правилно или не.
— В крайна сметка и в родината има достатъчно перспектива за развитие — каза си майката. Но сама не вярваше на своите успокоения. Все пак бяха положили значителни усилия за това Анви да се подготви и сега да имаше уникалния шанс да отиде в наистина елитен колеж.
Ако все пак в последния момент решаваш, че Анви заминава, отиди на 21.
Ако твърдо Анви си остава, отиди на 12.
Ако се колебаеш използвай зара. При 1, 2, 3 отиваш на 12. При 4, 5, 6 отиваш на 21.
52
Веднага след като спря да вижда семейството си Анви започна да плаче, но тихичко, защото не искаше да прави впечатление. Увеличи докрай слушалките, а тинейджърската музика изпълни съзнанието й.
Една баба се приближи и каза на Анви:
— Дете, намали музиката, че ще си повредиш слуха! Ние като бяхме млади, слушахме музика, но тихичко. Не мога да ви разбера вас днешните младежи.
Анви промърмори едно:
— Да, да, ще намаля.
И побърза да се отдалечи от бабата, която очевидно търсеше да си приказва с някого.
Анви се добра до автобусчето и се настани удобно. След няколко минути автобусчето спря и Анви слезе от него и се озова под крилото на огромния ревящ самолет. Тя го гледаше в захлас. За първи път стоеше толкова близо и то до такъв голям самолет. Тя започна да се изкачва по стълбите. Стюардесата я поздрави и й поиска бордната карта. Анви с усмивка я подаде и продължи навътре, в търбуха на чудовищния въздухолет.
Баща й я беше предупредил, че тя ще бъде наблюдавана от стюардесите, защото е малка. Това не й харесваше, но нямаше какво да стори. Тя се настани удобно в първата половина на самолета. Нейното място беше непосредствено пред аварийния изход. Тя се поогледа, настани се удобно и се зачуди ръчния багаж дали да го остави при себе си или да го качи в определеното за това място, което се намираше над седалката.
Ако искаш Анви да си качи ръчния багаж в багажника, отиди на 31.
Ако искаш багажа й да си остане при нея, отиди на 4.
Ако ти е все едно използвай зара, като при 1, 3, 5 багажът отива в багажното отделение (31), а при 2, 4, 6 остава при Анви (4).
