Приключението

ликвидира методично един по един.

Но вождовата пирога получи необходимото време, за да се измъкне от гибел.

Ако искаш Анви да се пробуди, отиди на 24.

Ако искаш Анви да остане в безсъзнание, отиди на 45.

Ако се колебаеш, използвай зара. При 1, 3, 5 отиди на 24. При 2, 4, 6 отиди на 45.

61

Тя реши да побегне надясно. Виждаше, че скалната тераса свършваше, но в самия й край започваше пътека врязана в скалите нагоре. Тя бързо започна да тича по пътеката, а тя все повече се стесняваше. Туземците бяха по петите й. Изведнъж тя се озова на разклонение. Пътеката се раздвояваше наляво и надясно.

Ако искаш Анви да тръгне наляво, отиди на 38.

Ако искаш Анви да продължи бягството надясно, отиди на 44.

62

Анви скочи рязко и хукна. Много глупава постъпка. Да се опитва да избяга сред толкова много воини, които много добре познават околността, и то само с развързани крака, без да са й свободни ръцете. Още преди да направи десетина крачки няколко воини я догониха и грубо я хванаха.

Отиди на 94.

63

Тя реши, че няма никакъв смисъл да се опитва да бяга. Беше видяла как добре е укрепено селището. Легна отново и заспа. Но й се присъни, че чува думите на баща си: „Докато има живот, има и надежда“. Тя се сепна и реши, че няма да чака на случайността, защото можеха и да закусят с нея ако остане.

Отиди на 9.

64

Докато се чудеше какво да прави, тя изведнъж усети как някакво тежко тяло се стоварва отгоре й. Някой я беше видял и нападнал. Тя реагира светкавично и се поздрави за това, че беше ходила на тренировки по бойни изкуства. Заби коляно в корема на нападателя и този удар мигновено даде резултат. Хватката му се отпусна, а Анви с широк замах го цапардоса по брадичката. Момчето, защото това беше момче приблизително на нейната възраст, отскочи назад, но се препъна и падна по гръб. Анви не беше жестока, но сега се касаеше за свободата, а може би и за живота й и затова му нанесе два бързи ритника. Момчето крайно изненадано се сгърчи, а Анви се хвърли върху него.

Ако искаш Анви да продължи да удря момчето, отиди на 39.

Ако искаш Анви да продължи своето бягство, отиди на 80.

65

Късметът на Анви не е отличен, но не е и лош. Съдбата й предлага втори шанс.

Отново зара ще определи, но този път съотношението е 50% на 50%.

При 2, 4, 6 отиди на 26.

При 1, 3, 5 отиди на 40.

66

Анви се зачуди какво точно ще прави, дори и да достигне брега. Не беше ли по-разумно да отиде на гористия бряг на отсрещната страна на езерото? Тя дълбоко се замисли и реши, че няма какво да прави на оня бряг, откъдето тръгна или по-точно откъдето я домъкнаха тук. Рязко потопи греблото и се отблъсна от брега на рова. Тя се върна в езерото на същото място, откъдето беше влязла в крепостния ров.

Отиди на 92.

67

— Каквото ще да става, аз не мога повече — каза си Анви. И като си избра една хубава морава, седна, а много бързо след това си легна и заспа непробудно. Тя беше изразходвала толкова много сили през тази нощ, че юношеското тяло не издържа. Тя беше забелязала нещо движещо се и това се оказаха воини от племето, които бяха тръгнали да я преследват. Всички жители на укреплението бяха мобилизирани и се бяха разпръснали в различни посоки да търсят бегълката. Когато се събуди, Анви видя, че отново около нея има много туземци. Те я бяха вързали и чакаха да се събуди. Поведоха я обратно към селото и тя знаеше, че нямаше шанс повече да се измъкне или поне не веднага, защото щяха да я пазят много добре.

Така приключва тази версия на играта за теб, следващия път ти желая повече успех.

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

68

Течението беше толкова бързо, че Анви не можеше абсолютно нищо да направи. В следващия момент тя по-скоро усети, отколкото чу нещо, тъй като бученето беше изключително силно и дори да викаше, пак нямаше да се чуе. Но тя усети, както й се стори, страхотен трясък, а после нищо. Нищо не помнеше. Когато се съвзе, видя около себе си много диваци, които се бяха погрижили да я вържат. Сега я вдигнаха на ръце и я понесоха към укреплението-село. Явно беше, че трябваше да свикне с новия си начин на живот. И тя започна да свиква. Работеше на полето, показваше някои предимства на цивилизацията, играеше с останалите младежи от племето, но все пак копнееше да се върне в къщи.

На Анви много й допаднаха ежедневните упражнения по стрелба с лък. Баща й я беше записал в родината именно на тренировки по стрелба с лък. Тя се беше състезавала в дисциплините рекърв и компаунд. Дори имаше и няколко награди. Но тук лъковете бяха по-скоро лонгбоу, тоест дълги лъкове, които притежаваха умопомрачителна метателна мощ. Тя все пак предпочете с помощта на туземците да си направи малък и удобен лък, който й служеше прекрасно, както за развлечение така и за лов.

Е, така свършва тази версия на играта за теб. Следващия път ти желая повече късмет.

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

69

Анви отвори очите си. Тя лежеше на дъното на лодката и се чудеше:

— Защо точно на мен се случват всичките тези неща?

Но чу думите на баща си: „Докато има живот, има и надежда“. А и други думи нахлуха в съзнанието, които отново баща й казваше често: „Концентрирай се и без паника“.

— Точно така, ще го послушам — каза си тя.

След това се подпря на лакти и надзърна над борда на пирогата. Около нея гъмжеше от воини на непознатото племе. Междувременно бяха дошли още много туземци, като основно се бяха придвижили с два