Приключението

53

Често в живота късметът е определящ за успеха или неуспеха.

Така че използвай зара.

При 6 отиди на 88.

При 1 или 2 отиди на 16.

При всеки друг резултат хвърляй зара отново, докато не получиш някоя от горните цифри.

54

Много правилно. Анви вижда, че пътеката буквално е задръстена от хора, които се намират във всякакви положения — прави, седнали, настрани, но никой не го интересува, защото всички се опитват да се доберат до аварийния изход. Никой не си даваше сметка, че именно с този хаос обричат себе си и другите на явна гибел. Анви се поколеба миг-два, но после реши, че без чантата си никъде няма да ходи. Та нали целият й инсулин беше именно там. Тя грабна чантата си и при навеждането си й се мярна част от пакетчето с надуваемата жилетка.

Ако искаш Анви да вземе надуваемата жилетка, отиди на 89.

Ако смяташ, че тя само ще й пречи, отиди на 19.

55

Разбира се, че по-разумно е да се върне, пък каквото ще да става.

Анви се оттласна от облегалката на седалката и скочи на пода.

Тя се наведе и видя жилетката.

Отиди на 89.

56

Ако искаш Анви да направи с жилетката същото, което видя да прави човека с неговата, тоест да пусне механизма за надуване, отиди на 86.

Ако не искаш жилетката да се надуе, отиди на 90.

57

Тя нямаше смелостта потребна за да скочи в океана.

Тя си каза, че е по-добре да умре на борда на самолета, вместо сред водните планини долу.

Силен трясък и мощен тласък я извадиха от равновесие. Тя не разбра какво става, за миг й мина през ума, че това е краят.

Отиди на 33.

58

Едно малко телце биваше подхвърляно от успокояващите се вече океански вълни. Това беше малката Анви, която отдавна не беше в съзнание. Но дали наистина жестоката съдба й беше отнела крехкия живот?

Не, Анви не беше умряла, тя беше жива. Но адски изтощена. Първоначално не знаеше къде се намира и какво се беше случило. Лека-полека в съзнанието й се върнаха всички страхотии на самолетната катастрофа и нейния скок в океана. Това, което не знаеше Анви, беше дали всички пасажери на самолета са мъртви или все пак някои се бяха спасили. Тя се чудеше дали самолетът е паднал в океана веднага след нейното приводняване или беше успял още да се бори с бурята.

Една вълна я заля цялата и Анви силно се закашля.

— А така, сега остава да си навлека и някоя простуда! — усмихна се тя.

— Но какво да правя сега? Ясно е, че след като съм се отървала да се явя при дядо Боже, трябва да търся начини за спасение.

Тя се огледа на всички страни. Нищо, абсолютно нищо освен безбрежна водна шир. И вълни, вълни колкото искаш.

— Хубава работа! — каза си детето. — Май шансовете не са ми кой знае какви. Но все пак добре е, че ходих на уроци по плуване, та да си поплувам малко из океана.

Слънцето прежуряше безжалостно, а Анви нямаше вода. Но дали нямаше наистина? Какво се беше случило с ръчния й багаж? Тя си припомни, че последно го беше преметнала през рамото си, но след това нищо не помнеше за него. Тя попипа от всякъде, но жилетката й пречеше добре да опипа около себе си. В един момент Анви подскочи във водата, защото напипа дръжката на чантата, но тя дали беше там? Анви потегли и усети, че има съпротивление, значи чантата беше там.

Но сега въпросът беше как да я изтегли пред себе си и да я отвори, за да отпие от бутилката с минерална вода, която майка й беше грижливо сложила наред с останалите неща.

Явно трябваше да почака по-благоприятен момент.

Ако искаш Анви отново да се заеме с изследване на океанската шир, отиди на 98.

Ако искаш просто да я носят вълните, отиди на 34.

Ако се колебаеш използвай зара. При 1 отиди на 34, а при всеки друг резултат отиди на 98.

59

Определено погрешен избор. Защото ако се беше поогледала, Анви щеше да забележи на около километър от себе си някаква тъмна маса, която можеше да се окаже спасителната сламка за нея.

За теб играта, или поне тази й версия свършва дотук. Следващия път ти желая повече късмет.

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

60

Туземците, въпреки че бяха много опитни, като че ли подцениха опасността, че би могло в лагуната да има от страшните акули. Те уверено гребяха и не подозираха, че акулата ги дебне. А тя знаеше, че човешкото месо е много вкусно. Не пропускаше случай, когато може да го опита, а сега имаше наистина чудесен случай. Цели три дървета на онези същества бяха пълни с тях. Акулата реши. Нападна най-напред средната пирога, която беше просто издълбан с огън дънер, и с рязък удар я преобърна. Хората крещейки паднаха във водата, но много скоро акулата се погрижи за тях. Водата почервеня. Акулата извършваше своето сатанинско действие — освен, че похапваше човешко месо, тя убиваше всичко, което се движеше. Така само за миг и петимата туземци бяха умъртвени.

Останалите две пироги като обезумели се стрелнаха напред. Хората в тях и не помислиха да помогнат на своите съплеменници. Те знаеха, че те просто бяха извадили лош късмет, и бързаха да отидат на острова преди акулата да помисли за още човешка плът. Но акулата като че разбра за намерението на останалите и рязко се обърна по посока на отдалечаващите се лодки. Едната, която очевидно принадлежеше на племенния вожд, беше по-хубава и по-голяма и се управляваше от по-силни мъже. Тя се намираше на няколко дължини пред другата пирога. Акулата с неподозирана скорост се изхвърли към бегълците. С неочакван за хората мощен удар тя повдигна и преобърна втората пирога. Сценарият се повтори и той досущ приличаше на този от преди няколко минути. Хората безпомощно се разкрещяха, а акулата ги